В нормалните клубове, независимо от големината, финансовото състояние към момента, когато един треньор бъде уволнен, веднага се спрягат имена на следващият. Дори букмейкърите пускат залози с коефициенти. За Левски една от компаниите за залози пусна по-скоро имиджов, маркетингов пазар на имена, едно от които е вероятно да наследи Станислав Генчев.

свързани статии

Оказва се и то не за първи път, че имаме не точно ненормален клуб, но не е категорично нормален, защото е видно, че ръководството до последно си няма идея защо точно се разделят с настоящия треньор от една страна и какъв точно нов специалист търсят от друга. Ако имаше нещо като последователност и дългосрочно планиране, все някой от шефовете щеще някъде да се изпнусне, да подшушне и медиите да надушат плячката.

А в случая имаме Наско Сираков, Даниел Боримиров и Христов Йовов, които са носители на  колективна безотговорност. И оставете другото, проблемът е, че самите те смятат, че са достатъчно компетентни по всякакви въпроси и не им трябва някой да им дава съвет и да им се бърка. Не им трябвало спортен директор, не им трябвало селекционер, защото „Аз, Борето и Ицо“ се очаква да звучи достатъчно авторитетно от устата на мажоритарния собственик по въпроса за подбор на треньор и нови футболисти.

Със сигурност на Сираков му е криво, че изпусна пиленцето да излети от рамото му преди година и половина и от дистанцията на времето оценява какво и кого е изгубил. И му е много трудно да намери еквивалент. А сега му е още по-тегаво, защото Левски слиза надолу кога с големи, кога с малки стъпки.

А слизането трудно ще бъде спряно или най-много да бъде докарано на състояние на застой. Кадрите решават всичко, беше казал Сталин, който в никакъв случай не е най-подходящият субект за цитиране, но идеята е, че хората, на които се е доверил Сираков, явно не могат да решат всичко в положителна посока.

ПРОЧЕТЕТЕ ЦЕЛИЯТ АНАЛИЗ НА ЖЕЛЮ СТАНКОВ В “ТЕМА СПОРТ”