Левски летеше високо, но потъна в дълбоката синя бездна

Левски започна сезон 2024/25 с високооктаново гориво, но се оказа, че е с резервоар, пълен наполовина. Всеки знае приказката за чашата с вода до средата, песимиста и оптимиста. От дълги години точно така се чувстват и феновете на сините. Те умеят да разпалват огън и от най-малката искра, но в един момент, по правило през октомври и ноември, надеждите им за наистина нещо значимо, биват разбивани. И както изкопирана изпод индиго се разви тази кампания спрямо предишните за тима от „Георги Аспарухов“.

В ролята на разказвач на приказки опита да влезе Станислав Генчев. Той бе избран за наследник на „фантастичния треньор Николай Костов“ – по думите на мажоритарния собственик Наско Сираков. Предшественикът получи това признание, но не и нов договор. Та и Генчев уж бе проучен в детайли, вижданията му съвпаднаха с това на шефовете и в началото той бе пълен отличник. Защото така започнаха сезона сините – с 6 гола при гостуването на Локо София в „Надежда“. Попаденията бяха 15 след ударния старт с 4 поредни победи. Левски бе по-мощен физически, по-клиничен в нападение, много по-директен и по-резултатен от очакваното.

А Генчев изглеждаше като алхимик, измислил формулата за превръщане на желязо в злато. Той имаше своите постулати и робуваше на схемата 3-5-2. Почти всички от осигурените му попълнения – Маркович, Макун, Майкон, Алдаир, Алекс Колев и Сангаре, бяха титуляри (б.а. – Макун захапа по-късно, но и пристигна след старта на сезона), докато само Клeмент Икенна търкаше пейката, но и не надаваше признаци, че може да се превърне в играч за стартовата единайсеторка.

Отрезвяване не настъпи и след поражението с 0:1 от Лудогорец. Защото в Разград сините не бяха надиграни, а загубиха в края след автогол. После съставът отново влезе в серия от успехи, макар те пак да бяха срещу не толкова претенциозни съперници. И там някъде като гръм от ясно небе дойде поставената оценка от Наско Сираков, който писа двойка за играта срещу Славия (1:0). При това той бил толкова недоволен, че понечил да влезе на почивката в съблекалнята на стадиона в „Овча купел“. След това се стигна до второто поражение – от Ботев Пд на „Колежа“. Срещу съперник, който надиграваш, но накрая не само, че не взимаш точка, но губиш с човек повече по елементарен начин в самия край. Загубата бе преболедувана с победа над ЦСКА. Но след това разкриването бе пълно – домакински провали срещу Берое и Септември София, както и 1:2 от Черно море на „Тича“.

Тези мачове сложиха кръст на високопарните приказки от треньора, че този Левски може да свали Лудогорец от върха и да спечели титлата. Двубоите показаха и нещо друго. Сините са много добре подготвени физически и клинични при статичните положения пред противниковата врата. Но това са и единствените им добродетели. Те умееха да заграждат, но не и да атакуват. Играта им бе до болка опростена и на моменти съдържаше единствено безцелно кюскане на топката към някой от фланговете, а оттам вкарването й в пеналта към някой от тараните.

Стана така, че Левски лъжеше футбола и футболът лъжеше Левски. Головете по правило падаха от корнери. Треньорът се заинати със системата и отказа да се промени, да пипне нещо тук-таме по настройките, защото наистина футболното липсваше. Съблекалнята очевидно бе изпусната, а шефовете от доста време не гледаха в една и съща посока с Генчев и щаба му. Наставникът уверено говореше, че има подкрепа. Но се оказа съвсем друго. Всъщност след последния есенен двубой и класирането за 1/4-финалите за купата вратата му бе посочена. Заради коренно различни виждания – както игрови, така и селекционни. Въобще дори не му позволили да си прочете доклада за свършеното през есента… Факт е, че и двете страни допуснаха много грешки. Както и че Левски в един момент летеше високо, но потъна в дълбоката синя бездна. А чисто като потенциал тимът не разполага с качество, за да е конкурентоспособен на най-добрите.

Но и в лошото има оптимизъм. Генчев чисто статистически надгради откъм резултати. При това не само Николай Костов, но и Станимир Стоилов. Тимът зимува на четвърта позиция, но с равни точки с втория Ботев Пд и третия Черно море, които през пролетта приема на „Герена“. Тоест този път шанс за евровиза има, при това и през купата. Въпросът обаче е ръководството да уцели с треньора, който ще бъде чужденец. А той бързо да се ориентира в обстановката. Защото класиране за континенталните надпревари хем изглежда близо, хем за няколко мача може да се окаже и непостижимо. А за добра пролет ще са нужни силен специалист, но и такива попълнения във всички линии.

Материал на Янаки Димитров