6 точки, 6 гола и насърчителен "6" за Веласкес

Само 2 официални мача са крайно недостатъчна база за категорични оценки, но на Хулио Веласкес може да бъде поставена една насърчителна шестица след шест точки и шест гола срещу първия и последния в класирането. Акцентирам върху позициите на Лудогорец и Хебър, за да се подчертае колко различна е нагласата за двата стартови двубоя на испанския специалист. А че той е добър в материята беше ясно и преди първите му 40 дни начело на Левски. Макар и със сериозни липси във визитката си, Веласкес вече се е проявил достатъчно добре в професията на много по-авторитетни позиции от българския шампионат. И не е трудно да се прогнозира, че Левски му е временна спирка преди отново да получи място в Ла Лига или някои друго голямо първенство на Стария континент.

В България идват много чуждестранни треньори с печат случаен превоз, особено когато са от западната част на континента. Тези от Източна Европа традиционно по-лесно се ориентират в обстановката, докато за цивилизованите е много трудно поради хиляди причини. Е, Веласкес на този етап се адаптира повече от сполучливо в Левски.

Но стига толкова комплименти, за да се спра на видимото подобрение в играта на Левски. А хубавите нещата са от простичък асортимент. На първо четене тимът играе спокойно, концентрирано и със завиден ритъм за нашите стандарти. С това се отличава коренно от гледката през есента, когато основната компонента бе юруш напред и назад. Сега Левски изглежда подреден по естествените футболни канони. А когато всичко на терена се случва по правилния начин и самите качества на отделните фигури губят значение. Безсмисленият Мислович например изглежда за пръв път в хармония със случващото се, след като цялата му първа година със синия екип бе едно непрекъснато блуждаене. И на фона на такива среднюрковци като него започват да блестят талантливите, а това са Евертон Бала и Ел Джемили.

И нещо съвсем специфично, което обогатява доброто първо впечатление от треньора. В два поредни мача той излезе с един и същ титулярен състав, с което опроверга схващането, че трябва да се правят промени, ротации и освежаване. И най-вече да се набляга на по-широка група от състезатели. Веласкес направи цели пет смени, но след като Левски водеше с 4:0 и новодошлите само се разтъпкаха, колкото да се сгреят. Резервите дори не знаеха на какви позиции точно играят, но от това не се произведоха никакви зловредни ефекти, освен една голова дузпа за домакините. И точно затова Веласкес говори някак индиферентно за нови трансфери. Те просто не са му нужни, защото вече е налучкал състава. И титулярите изглеждат доста непоклатими.

Завършвам пак със съждението, че два мача са крайно недостатъчни за оценка. Но пък вече се виждат очертанията на бъдещето. Без да давам проценти, ще изразя пълната си увереност, че Левски с лекота ще завърши на втора позиция след последния си 36-и мач за сезона. Дори ще отвори разлика на преследвачите си Черно море и Ботев Пловдив, които са на другия полюс като представяне, а проблемите тепърва ще им се задълбочават. Пътят към купата също вече не изглежда толкова невъзможен, колкото след жребия за четвъртфиналите. И следващата въпросителна е доколко пролетният възход ще закара синия тим с някакви шансове в евротурнирите, а там целта трябва да бъде влизане в група на ЛК. Но пък работата на Веласкес досега определено вдъхва премерен и добре обмислен оптимизъм.

Материал на Жаклин Михайлов

* заглавието е на Gol.bg