Всичко е добре, когато завърши добре. А за Левски срещу Спартак Варна падна гол още при първия удар към вратата на гостите, а поантата бе поставена с последната атака и попадението на Лима за 2:0.

Третата зимна победа бе прибавена в актива на новия треньор, но остана и петънце с притеснение дали нещата ще продължат да се развиват толкова удивително и възхитително добре, както в първите пет полувремена на испанеца. Шестата част определено притесни привържениците, защото не приличаше на познатата досега демонстрация на футбол от висока класа.

Левски изигра страхотно първо полувреме, което трябваше да завърши поне 3:0, ако всяко второ или трето чисто голово положение беше вкарвано. Само пропуските на Сангаре бяха половин дузина, а и други се озоваха сами срещу вратаря Величков. Стражът на гостите през първите 45 минути проведе добра тренировка за хокеен вратар, защото рекордните му на брой спасени удари бяха само лице в лице.

свързани статии

Но пропуските не развалиха доброто настроение, защото Левски показваше през първата част сериозна откъм футболни достойнства игра. С много силно присъствие на Марин Петков и Сангаре и почти никакво от страна на Ел Джемили. Към положителните неща се прибавя и непробиваемата защитна стена пред плахите опити на гостите да обезпокоят Маркович.

С лицето от първото полувреме Левски направо постави кандидатурата си за участие в следващата същинска част, поне на Лигата на конференциите. С три еднакви титулярни състава в трите си мача Веласкес нагледно демонстрира високата си европейска квалификация. Подопечните му го обезпечиха на терена с продукция, недостижима за 90 процента от съперниците в Първа лига.

И хоп – очакванията за нови два или три лесни гола през второто полувреме бяха разбити на пух и прах от един съвсем различен Левски. И с основната вина за метаморфозата на треньора Веласкес, който върна отбора да брани резултата и да играе от контраатака.

Четете в утрешния брой на "Тема спорт" целия анализ на Жаклин Михайлов