Второто полувреме с ЦСКА 1948 беше като това със Спартак Варна. И притеснителното за Левски е, че тогава Николай Киров, а в последния мач Борислав Кьосев, който вече не е начело на столичани, ни разказаха от своя гледна точка това, което видяхме.

Треньорите споделят, че са изгубили цяло първо полувреме да изразят нагледно респекта си към сините и публиката, но след това вече са решили да покажат идеите си в действие. Това не е добре за Веласкес, да се оставя да му отнемат инициативата след почивката. Самодоволството му от първите полувремена няма да му помогне особено, ако не вземе мерки за втората част на мачовете, защото в плейофите го чакат още по-трудни съперници.

свързани статии

Но дотук с бележките, които трябва да си вземе Веласкес. Нека видим и позитивите. Много добре бе издебнат моментът на отлепянето на Светослав Вуцов от резервната скамейка. Ако беше веднага след трансфера, нямаше да е справедливо спрямо Маркович, въпреки дефицитите в качествата на хърватина. Щеше да има свръхпроизводство на спекулации и интриги, а ако Светльо бе направил грешка още срещу ЦСКА, това можеше да е кошмарно начало на престоя му на „Герена“, а крехката му все още психика, можеше да го откара в друга посока.

Изявите му срещу ЦСКА 1948 дойдоха като поръчка в ресторант със звезда „Мишлен“, точно навреме и перфектно изпълнена. Или казано по модерно – с отличен тайминг. Вуцов започна да си печели симпатии, а публиката доказва, че няма крайни предубеждения относно минали изяви и гънки в поведението на футболисти. Тихо, кротко, смирено и с много труд и уважение – това е, което се иска от Светослав Вуцов.

Радостин Станев е оставил своя „отпечатък“ в развитието на вратаря, някъде там едно рамо е ударил и Гошо Петков, сега Божидар Митрев трябва да доразвие и подобрява качествата на националния вратар. А самият Светльо е необходимо да е пример за много млади футболисти, които да знаят, че никой никога не трябва да бъде отписван. Вуцов може и трябва да изкара години на вратата на Левски и задължително да изчака момента да направи трансфер като Пламен Андреев.

Друг позитив, който може да бъде използван е свързан с Карлос Охене. Ганаецът още в началото срещу ЦСКА 1948 отправи далечен удар. Той може да бъде като Джеймс Ето’о на Левски, но вече на възраст. Като футболен интелект явно на този етап е незаменим. Вече трети треньор на сините го налага. Но като вътрешна двойка с Георги Костадинов са по-скоро за международни или турнирни мачове, защото има къде да наваксват откъм участие в офанзивна фаза. Не са крайно дефанзивни, но в Левски се иска повече креативност след 60-ия метър на терена.

"Тема Спорт"