Веласкес не може да изгради желания облик и стил на Левски

Левски стопира мини кризата, която налегна тима с четирите поредни двубоя без победа, записвайки равенства в шампионата. Сините през миналата седмица първо победиха на „Герена“ ЦСКА 1948, а след това взеха и гостуването си на Берое. Треньорът на столичани Хулио Веласкес остава все така позитивен и посочва след мачовете моменти, в които отборът му е действал на изключително ниво, като не вниква в детайли относно това, което не му е харесало. 

Дано поне по време на разборите в съблекалнята да акцентира на това пред играчите. Но няма как да се отрече, че Левски вече е стъпил на европейската сцена и до голяма степен си осигури участие в континенталните турнири през следващия сезон, а дали ще е в Лига Европа или Лига на конференциите, ще се разбере след финала за купата. Ако Лудогорец вдигне трофея, то сините при положение, че останат на следващото място под върха в шампионата, ще влязат във втория по сила турнир. Но това ще стане ясно през май.

Едно е на 95% сигурно – Хулио Веласкес ще изпълни целта, която му бе поставена от мажоритарния собственик Наско Сираков, а именно – класиране в Европа. Но босът на сините трябва да бъде попитан дали играта на тима му харесва. Точно, както той се обърна към феновете на първата тренировка за годината, обосновавайки решението си да махне Станислав Генчев. Началото на краха на българския треньор започна след домакинството на Берое. Да, преди това Левски бе инкасирал поражения от Лудогорец и Ботев Пловдив като гост, но те влизаха в графата допустими. На „Герена“ срещу заралии обаче столичани бяха на ученическата скамейка и бойкият тим на Хосу Урибе си тръгна с победата след тактическа лекция през второто полувреме. 

Последваха още две поредни поражения от Черно море и Септември София и присъдата на Генчев сякаш бе прочетена, въпреки уверенията на ръководството, че стоят твърдо зад него. Този филм вече много пъти бяхме го гледали. А след това дойде и оправданието със стила, който практикува отбора, въпреки четирите поредни победи в първенството и класирането за четвъртфиналите за купата.

И тогава българският треньор, както и сега Хулио Веласес си имат солидни доводи – Левски печелеше и печели точки. Приликата е, че през есента и пролетта сините нямат изграден облик. Тосет в тази аспект почти няма разлика. Липсва я увереността в атаката, както и достатъчна стабилност в защита. Да не споменаваме и лошият експеримент с Матей Маркович под рамката, който за момента е париран от Светослав Вуцов, но не е ясно какъв финансов разход е изгубен с хърватския страж. Единственият плюс в този перид е, че столичани се възползваха максимално от състоянието на другите водещи отбори – Черно море, Ботев Пловдив и ЦСКА се надпреварват през този сезон и особено през пролетта да губят точки. Докато Лудогорец си играе в собствена лига и може спокойно да си допуска грешки без да бъде притеснен.

Желаната промяна в стила на игра не се вижда от пристигането на Хулио Веласкес. А вече до голяма степен и доводите на критиците, че той няма капацитета да води водещ тим, са максимално основателни. Сините изиграха силни мачове с разградчани и със сглобения през зимата нов Хебър, както и едно полувреме срещу Спартак Варна, но след това се стигна до зациклянето и все още не може да се каже, че тимът е излязал от него. Може би донякъде първото полувреме срещу ЦСКА 1948 бе светъл лъч, но и той набързо изгасна. Левски продължи да печели точки и то най-вече над по-слабите отбори в шампионата, които в предишни години бяха малките камъчета, които обръщаха каруцата. Но не се вижда как Веласкес ще развие отборът на следващото ниво. На моменти сините играят посредствено, което е мъчително за феновете. 

Топката се подритва от един играч на друг, но без мисъл как да се създаде опасност пред противниковата вратата. Вече на помощ не идват и статичните положения, с изключение на гола на Сангаре срещу Берое – нещото, което бе отличителния белег на сините под ръководството на Генчев. Да, при успеха над заралии може да се отбележи, че Левски спечели мъдро, изчаквайки грешка на съперника, но това не е достатъчно столичани да са претенденти за титлата догодина и да са със самочувствие, че имат възможностите да направят рейд в евротурнирите. Защото през следващата кампания състоянието на някои от водещите отбори в елита няма да е същото. За момента Веласкес не показва, че може да изгради желания облик на Левски, който да защити историческия стил на тима, но засега изглежда, че испанецът няма да последва съдбата на Станислав Генчев.

Мартин Владимиров, в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС