Левски загуби за трети път през кампанията от Черно море и поради обстоятелствата си избра същия съперник за още две евентуални загуби. Те са мержелеят на хоризонта, защото спорът между България и Испания видимо се печели убедително от нашата родина в лицето на Илиан Илиев.

За втори път предводителят на Черно море надиграва технологично представителя на иберийската школа Хулио Веласкес, който бърка България с Ботсвана и се държи като белият човек в „Боговете сигурно са полудели“. И други са ни смятали за неандерталци, но Веласкес достигна невиждани висоти. Всяка една изречена от него дума на пресконференция или в интервю след мач е обида за нашия интелект. И при положение, че играта на Левски е много по-лоша дори от стандартите, поставени при Станислав Генчев, се учудвам как и докога великият експерт Сираков ще го търпи.

Горчивата истина е, че Левски вкара гол в самото началото на срещата с Черно море и до попаденията на гостите не сътвори абсолютно нищо запомнящо се. С изключение на една основателна претенция за дузпа, която обаче беше вследствие на нескопосаност на защитника Дробаров. Не знам каква блестяща игра му се привижда на Дон Хулио, но на нас отстрани ни се струва, че в действията на Левски няма нищо вълнуващо. Това не е футбол за пред десет хиляди души на стадиона, които са отишли да гледат шоу! Левски дори се изкуши да се вкара в двуостра игра някъде след 20-а минута, което доведе до фатални последици в края на мача.

свързани статии

И все пак от загубата не трябва да се правят никакви трагедии. Левски все още е твърдо на второто място с доста стабилен и солиден аванс. Дори равенства с трите съперника в плейофната четворка ще са достатъчни да се удържи скъпоценното второ място, което по силата на тенденциите трябва да се приеме за успех. Притеснително е само, ако Левски вземе, че загуби по идентичен начин следващите два мача с Черно море и тогава вече ще стане много интересно, защото обясненията няма да топлят синята публика.

Връщам се към темата с Хулио Веласкес, който към другите си дефицити прибавя и някакво странно отношение към използването на резервите. И петте му смени срещу Черно море доведоха до катастрофални последици, защото понижиха и без това ниското ниво в играта до този момент. Обратно Илиан Илиев извади истински златен жокер в лицето на Димитър Тонев, който му спечели втори пореден двубой срещу Левски.

Срещата Левски – Черно море бе много интересна и заради класическото надиграване на ментално ниво. До този мач варнеци бяха един от най-слабо представящите се отбори през пролетта и точно сините им позволиха да възкръснат от небитието.

Прочетете целия анализ на Жаклин Михайлов в днешния брой на "Тема спорт" 

* заглавието е на Gol.bg