Ако не пилееше време и енергия в какви ли не казуси и полемики, Илиан Илиев през този сезон щеше поне малко да подобри действията на Черно море при статични положения пред вратата на Пламен Илиев. Особено това се отнася за корнерите. Още през лятото Апоел Беер Шева показаха гнилата ябълка.

В неделя привечер стана ясно, че и Хулио Веласкес много е гледал Черно море, и връчи на колегата си ролята на блондинката, която много пъти се спъвала в един и същи камък. Треньорът на сините принципно гледа много мачове на съперниците си и не разчита на готова и смляна информация. Миналия кръг срещу Берое голът за Левски пак падна с глава след центриране от статично положение.

Значи все пак Веласкес е наследил нещо от предшественика си Станислав Генчев. Въпросът обаче е какво Хулио разви от Нова година насам в играта на Левски. Създава се впечатление, че всяка седмица от около месец насам испанецът отправя послания към Уикипедия и специализираните сайтове за статистика – сакън да не забравят да му впишат второто място с Левски в редовния сезон на българската Първа лига. И като сърфират европейците, да видят, че това си е първо място с оглед на Член първи от Разград.

Човекът живее в свой си свят на липса на натиск и се къпе в мълчаливото (не)одобрение от страна на тези, които го ангажираха на „Герена“ и му дадоха голяма заплата. Но това не е всичко. Веласкес на практика не е усетил никакво негативно отношение и от страна на публиката. Той все едно си е треньор на Поли Ехидо или Саламанка, само дето има повече зрители.

Футболистите са му от такова ниво, а толерантната публика отива като на празник и каквото и да се случи на терена, запалянковците пак са там. Тези 12 хиляди на „Герена“ в неделя не си тръгнаха усмихнати, но другия път пак ще са там, явно завършеният процес на славизация скоро няма да бъде променен в обратна посока. Гласът на зрителя е категоричен и така второ домакинство публиката видя как противниковият треньор, а и отбор изнасят лекция на Хулио Веласкес и неговите елегантни, възпитани и толерантни футболисти. Тези последните епитети са за никаквата реакция при неотсъдената дузпа за игра с ръка на Дробаров.

Такова подминаване на съдията в минали години означаваше цялата резервна скамейка на три метра навътре в терена, където Илиан Стоянов, Владо Гаджев, братя Цоневи… щяха да са съблекли съдията Давидов и с шутове да го подкарат към тунела. Случилото се на терена отлично го описаха двамата треньори веднага след мача. Хулио Веласкес признава, че Левски е изглеждал глупаво, щом е допуснал обрат точно по този начин. А Илиан Илиев също бе откровен – играхме умно. И още информация от призмата на треньора на Черно море – те тупаха топката. Какво толкова има да се разсъждава, когато в един казус имаме, от една страна, изглеждащия глупаво субект, а, от друга, умния. То е ясно, че наличието на ум ще победи неналичието.

И се чудят и се маят шефове, специалисти, треньори, запалянковци и медии – ама защо сините не си затвориха мача. Хе-хе, ама че шегаджии. То така стават тези работи. Само решаваш да затвориш мача, щракаш с пръст и мачът ти е затворен в консерва. Не е лесна тази работа. То не е като да си купиш салам. Загорчич преди и Илиан Илиев сега нямаше как да се съгласят Левски да си затвори мача, след като им е повел в резултата. Явно им е лесничко на опитните треньори. Неопитният Борислав Кьосев допусна затваряне на „Герена“ и ЦСКА 1948 го уволни на следващия ден.

Така на практика Веласкес затвори съмненията, че става за Левски. Ами не, той просто не е човекът, който може да наложи стил и да го развие. Това с второто място работи за Уикипедия, за Левски номерът не минава. Престои медиите да налучкват кой е следващият треньор, а Боримиров много да се забавлява с това.

Желю Станков, "Тема Спорт"