Любимият ми испански сериал „Новите съседи“ е в жанра черна комедия и по всичко изглежда, че някакъв сходен ерзац се разиграва на „Герена“, а не в Мадрид, където по принцип се развива действието. Затруднявам се да определя точно на кой герой прилича Хулио Веласкес, но го приемам за събирателен образ на Антонио Ресио, Амадор Ривас и Енрике Пастор. Вижда се, че пристигналият в София испанец притежава в обилни количества абсурда и на тримата.
По принцип животът на всеки треньор на „Герена“ е доста труден и затова няма как да сме прекалено критични към сегашния Хулио Веласкес. Практически в последните 20 години единствено Станимир Стоилов е имал любовни отношения с феновете от първия до последния момент. Но и той имаше известни колизии в началото на първия си период. Лицемерието е втора природа на болшинството от левскарите. Затова са си измислили мантрата „Никой не е по-голям от Левски“, за да се раздвояват и оправдават на воля!
И конкретно към „новия съсед“ Хулио Веласкес, който щеше просто да е поредният провален и уволнен треньор, ако не бе толкова силен и непоносим дразнител. Някъде след загубата от Черно море за купата, която той не разбра колко фатално е поражението за клуба, треньорът се превърна в постоянен странен елемент. Но с течение на времето „експозетата“ му го въплътиха в абсурден герой от някаква пародия.
И Дон Хулио пряко атакува вербално в целта нормалността от момента, в който си отвори устата. Всичките му доказателства за мнимите успехи показват, че този човек си живее в някакъв свой измислен свят. Този човек наистина си мисли, че е Гъливер в страната на лилипутите, и това обижда чувствата на интелигентната част от аудиторията.
Четете целия анализ на Жаклин Михайлов в броя на „Тема Спорт“ в четвъртък, 1 май!