Според всеобщото мнение Левски се представи добре срещу израелския Апоел Беер Шева и остави впечатлението, че може да остане в Лига Европа за още два мача срещу португалския Брага. Но по познатия биполярен начин за всичко случващо се в този клуб отново разсъжденията се разполовиха в случая на две различни полувремена.

свързани статии

Левски доминираше през първото, а след почивката се забеляза отчетливо, че по-грамотният отбор във футболно отношение е този на гостите. Но пък накрая на таблото се запазиха двете нули, които дадоха основание да се счита, че Левски изобщо не е обречен на реванша в Унгария, където пак ще играе пред своя публика, макар и умалена в десетки пъти. Факторът публика е един от многото, които наистина са от съществено значение. Не може да се отрече, че препълненият стадион в четвъртък вечер предварително даде криле на сините фланелки, които полетяха още от четвъртата минута.

Желание, агресия, борбеност и дух присъстваха в изобилие, идеята как да се спечели бе в по-малки размери. Макар и да бяха отправени доста удари към израелския вратар Нив Елиаси, не изглеждаше той да е много впечатлен, камо ли уплашен. И както и се очакваше, предвид цялостното представяне на Левски през миналия сезон, смислените атаки с предначертан обмислен край бяха кът. Отново ударите отдалеч и шансовете след центрирания бяха основните занимания в синия арсенал.

След почивката картината коренно се промени и тогава се видя, че червено-белият отбор изобщо не е случаен и като игрова идея е много по-близо до представите за модерния футбол, отколкото Левски. Не че гостите направиха нещо извънредно и невероятно, но погледът им върху развитието на атаката бе доста интересен. И най-вече класата им пролича след изгонването на Майкон, когато започнаха да практикуват фирмено заграждане на противника до границата на наказателното му поле. Това вече се нарича обиграност и сериозна треньорска работа.

Но по-важното е, че дори повишеното качество в играта на гостите не промени усещането, че Евро Левски е възможен през този сезон, и това реално чувство или пък илюзия ще просъществува поне още седмица. Предвид многото лоши примери с начални евромачове в предишните 15 години, този с Апоел Беер Шева ще бъде записан в графата на положителните представяния. Защото съвсем друга песен щяхме да пеем, ако накрая на таблото светеше 0:1 или 0:2. В случая това 0:0 оставя нещата близо до 50 на 50.

И освен с двете нули този мач ще бъде запомнен от сините фенове с няколко иновации на испанския гений Хулио Веласкес. Точно три експеримента си позволи великият треньор на Левски – започна с фалшивата деветка Евертон Бала при двама тарани на пейката, сложи Майкон в средата на терена и той си изкара два жълти картона и постави за ляв бек Макун, който за радост не допусна нещо фатално в неговата зона. Но по смисъла на тези три размествания може много да се спори, колко дадоха и колко взеха на Левски специално в този мач.

И след двубоя „новият съсед“ ни засипа с поредна порция словоблудства. Всъщност думите му едно към едно повтаряха казаното от него преди четири месеца след отпадането от Черно море за купата. Пак в неговите очи Левски е бил като ПСЖ! Хулио Веласкес със сигурност и в никакъв случай не е най-лошият треньор в света, но степента на нелепост във вербалните му изяви е като за световна титла в тежка категория.

На реванша в Унгария на Левски освен да покаже възможния максимум, ще му трябва и много късмет. Тези летни сблъсъци си имат своята особена специфика и в повечето случаи се решават от ирационални детайли. Това, което сините могат и трябват да направят, е отново да останат от негубещата страна в мача, като дочакат своя изстрадан голям миг. Може и да настъпи, може и да не стане точно така, но със сигурност птиченцето е кацнало и не е избрало от коя писта да излети нагоре. А както се казва в такива случаи след първите 90 минути – чашата е наполовина празна и наполовина пълна. Всеки може да си избере какво да си мисли по въпроса.

Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"