Оценките, анализите и мненията за представянето на Левски до реванша с Брага бяха едни, сега вече са малко различни. А всички вероятно ще се обединят около това, че сините се качиха поне едно стъпало нагоре. Имаше притеснения дали Хулио Веласкес ще паркира автобуса в Португалия, или ще опита все пак да елиминира съперника със смела игра.

Истината бе някъде по средата – Левски не бе прибран в наказателното си поле, а малко по-напред, както предположихме след мача със Септември, когато отбелязахме поведението на съперника през първото полувреме. Само че сега Брага не вкара някакви специални играчи след почивката и ситуацията на терена не се промени до драстични размери.

Съдията и дузпата могат да се коментират двупосочно и така ще е, докато свят светува, докато един ден световният съдийски шеф Колина, или следващият, не внесе предложение: абсолютно всеки контакт на ръка и топка да се свири. Умишлено или не, в посока на вратата или не, разперена или прибрана ръка, след рикошет или без, всичко трябва да е дузпа.

Иначе потърпевшият винаги ще претендира за справедливост (б.а. – Тодор Батков би подхвърлил онова за хомосекшуъл), а облагодетелстваният срамежливо ще предпочете да не коментира. Но както е казал класикът – това е футболът, животът продължава.

Друг класик, а може и да е бил същият, е казал, че парите не играят на терена. Но контрата е, че скъпото винаги си е скъпо и препратката е към разликата в стойностите на футболистите на Брага и тези на Левски, както и заплатите им, както и средата, в която живеят и се развиват. Да, всичко това има значение, а примерите с обратен знак са за способността на историята да произвежда проблясъци и специални моменти.

Това е положението, онези бяха по-пъргави, по-бързо си я подаваха, бяха по-добре разположени и макар всичко това да не бе фрапиращо, в крайна сметка по-скъпият отбор победи. Дали Левски някога ще може да си позволи такива играчи, които са от средното европейско ниво – било собствено производство или внос, е лесно да се прогнозира с отрицателен отговор.

Преди мача Хулио казва – играем ние, а не бюджетите. А след края отдели 2 минути в залата на стадиона в скалата да говори за разликата в бюджетите и за цените на футболисти на съперника. И е така, и не е така.

И все пак, щеше да приляга на сините някак да елиминират Брага. Но по-скоро Левски игра на максимума, а съперникът като че ли не. Късметът за първи път не бе с Хулио Веласкес. Съдбата каквото даде в Будапеща на реванша с Апоел Беер Шева, сега го отне на реванша с Брага. Такива са неписаните закони, срещу по-скъпите нямаш късмет.

Балансът във футбола общо взето е в крак с логиката. И винаги остава нещо с горчив послевкус – ако тръгнеш по-смело, дори и да нямаш достатъчно аргументи, можеш да победиш.

ПРОЧЕТЕТЕ ЦЕЛИЯТ АНАЛИЗ НА ЖЕЛЮ СТАНКОВ В УТРЕШНИЯ БРОЙ НА „ТЕМА СПОРТ“