Сблъсък на модели с предварително ясни правила

Ако машината на времето ни пренесе една година напред, вероятно ще видим Левски малко по-добре от това, което е сега, а същото се отнася и за АЗ Алкмаар. С разликата, че през тези 12 месеца нидерладският клуб ще е сработил новите си футболисти, които играха в четвъртък вечерта в София, и вероятно ще е продал някои от тях, както се случи това лято преди двубоя със сините. Такава е машината на този среден за Европа клуб, не е нещо гранде, но пък им е достатъчно и те си действат по план. Нищо специално не правят АЗ, но каквото могат, си го правят непрекъснато. А Левски след година отново ще е на същото положение с напомпан до крайна степен гол ентусиазъм, който може да започне да се облича само ако се направи стратегия с ясни параметри, съдържащи време, постоянство, труд, пак постоянство, пак труд, но в посока, различна от настоящата.

На първо време от „Герена“ трябва да натиснат бутона с паузата и да се огледат къде са в момента и как да продължат. Ако слушаме Даниел Боримиров, по стечение на обстоятелствата заемащ поста изпълнителен директор, значи аха Левски да литне. Малка била разликата между сините и АЗ Алмаар. Хубаво е човек, претендиращ да бъде добър ръководител, да бъде непоправим оптимист, но е още по-хубаво да бъде реалист. Посланията на едно такова сравнение със съперника са, че Левски ще събира футболисти от неизчерпаемата световна палитра когато и откъдето изскочи нещо. И така до следващия път.

Това на стадион „Васил Левски“ онзи ден бе сблъсък на модели. Да, специално за тези 90 минути резултатът можеше да бъде и в другата посока, ако беше станало така, а не иначе, но това са някакви отделни конкретни съпътстващи елементи. Които временно биха променили обстоятелствата относно това кой отбор как щеше да диша до реванша. Но една греда, едно завършващо подаване или един удар към вратата, едно грешно съдийско отсъждане нямаше как да извадят АЗ от техния модел и, за съжаление, Левски от неговия. 

Хубаво е, че при този треньор амплитудите в представянето на сините са малки, но то към момента е стигнало своя абсолютен таван, а нидерландците тепърва ще бележат положително развитие и сигурно ще прескочат основната фаза в Лигата на конференциите. И ако двата тима се срещнат пак след една година в София, любезните гости пак ще са по-динамични, ще играят с по-голяма лекота, ще си я подават по-бързо и по-точно и вероятно пак ще победят.

Иначе е много добре цялата тази висока доза адреналин и това синьо лято, от каквото левскарската общност имаше необходимост, че бе точно навреме. Но навреме за кого и за какво?! За голяма част от публиката всичко със сигурност е окей. За треньор и ръководство е спорно дали изобщо да ги поставяме на едно. Веласкес със сигурност иска да му осигурят халфова линия с изпълнители поне една класа над Търдин, Митков и Рилдо. С тези тримата Хулио е постигнал максимума на максимума и друг треньор една ли би направил такъв отбор. Идеята е обаче до една година не просто да бъдат намерени някакви нови, а точните нови.

Материал на Желю Станков, в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС