Чудим се какво става с Левски и търсим услугите на спецификата на политическото говорене. И се получава така, че от „Герена“ оставиха неясни послания с поведението си и с действията си. Става въпрос за пари и цели, а в непълна степен едното е свързано с другото.
Синьото международно лято свърши в очаквани срокове и както са казали класиците журналисти преди години – а сега да се съсредоточим на вътрешната сцена. Която отново ни предлага ситуация, при която един кон се надбягва сам, а другите волю-неволю са приели да играят поддържаща роля. Като поддържаща понякога означава и имитирища. Това ни е идеята, да си го кажем направо. Левски в момента поддържа ли огъня или имитира тази дейност? Или пък защо този път да няма трети вариант? Или бързаме с прогнозите!?
Много скоро, още следващата седмица, по-точно в петък вечерта на 19 септември, на „Герена“ ще се разбере в каква степен Левски е готов да бъде претендент за първото място (б.р. – тогава приема Лудогорец на „Георги Аспарухов“). Всички коментатори, анализатори, тесни и широки специалисти, ветерани, легенди, ютубъри, подкастъри и надкастъри тепърва ще констатират това, което е (почти) неизбежно. А то е, че в един момент Левски ще изостане леко, впоследствие по-сериозно, а накрая безнадеждно.
Факт е, че към момента шансовете на сините за първо място в крайното класиране са по-големи, отколкото преди старта на първенството, когато букмейкърите поставиха Левски на трето място по коефициент, зад втория тогава ЦСКА. Сега диапазонът между Лудогорец и сините е леко стеснен и позициите са сближени. Шампионите са с 1.22 за нова титла, Левски е с 5.00, а червените, въпреки 14-ото място сега, са трети с 21.00. Тоест първенството е свито между Левски и Лудогорец, от една страна, и останалите, от друга. И още малко коефициенти: За следващият петък букмейкърите потвърждават тезата – Левски за първи път е с почти равни шансове, ставките са много близо – 2.88 за сините срещу 2.62 за гостите от Разград. От което вече си мирише на истински сблъсък между хегемон и реален претендент за титлата.
Дали очакванията обаче имат допирна точка с реалността?
Да видим какво е поведението на хората от „Герена“ и какви са действията им. Най-напред нека отбележим, че по никакъв повод от Левски не са дали признаци, при които да поставяме под съмнение амбициите им. Няма ги витиеватите обяснения как се играе мач за мач и всеки път се излиза за победа, няма ги мрънканията за пилците, които се броят напролет и разни такива, които в минали години малко или много дразнеха сините запалянковци. Казва се достатъчно ясно и категорично – ние искаме да станем шампиони. Без в това да има и грам куртоазия.
Имат ли покритие тези амбиции? И на какво отгоре Левски е сближил цифровите изражения с Лудогорец? На първо място, разглеждайки накратко разградската ситуация, отстрани тя изглежда като недостатъчно солидна. Нямат надежден треньор, нямат сработен отбор, нямат и достатъчно на брой и като качество индивидуалности, които да страхуват останалите. Да, намират се такива, които за някакви секунди да изригнат и да решат всеки мач, но за разлика от минали години, сега Лудогорец не се радва на такова спокойствие вътре в отбора. И което не е никак маловажно – тимът от Разград продължава в европейската центрофуга със сгъстения цикъл, пътуванията и срещите със съперници, които ще изцедят силите им както психологически, така и физически.
И тук някъде сваляме картите на масата. Вероятно всичко това е повлияло на поведението и говоренето на Левски. Мнозина запалянковци смятат, че не е сериозно сините да атакуват шампионската титла с тези двама нападатели. Хващаме се за това звено, тъй като по другите постове треньорът Хулио Веласкес има достатъчно варианти, които напоследък, особено около европейските мачове, разглеждахме достатъчно. Въртележките и опциите са както вътрешни размествания, така и със стартов състав и смени. На стендбай са новият македонски централен защитник Никола Серафимов и новият алжирски халф Бурас, които по предварителна информация са на прилично ниво и стават. Ключът от бараката обаче е в нападението и най-вече в центъра. Не че по крилата няма забележки и всичко е цветя и рози, но на върха на атаката вариантите се свеждат до Мустафа Сангаре и Борислав Рупанов.
Защо Левски не взе по-добър нападател? Ясно е, че по-добър значи скъп. И тук въпросът не е дали сините имат средства за такова попълнение. Да, на „Герена“ много добре знаеха кога затваря трансферният пазар. И разсъжденията за парите са в посока – щом не продадоха/преотстъпиха Майкон, щом не се разделиха с Макун и щом задържаха Марин Петков, а това са тримата конвертируеми футболисти, значи средства за нападател не липсват. Така че обоснованото предположение е, че Левски стратегически изчаква как ще се развият нещата до следващия прозорец. Ако до Нова години сините все още са в борбата, следствие на вдигане на нивото оттук нататък, а и на поизморения и нестабилен Лудогорец, тогава ще бъде привлечен нападател за пролетния полусезон. Има резон в подобна стратегия, но го има и обратният полюс – ако Левски изостане на зимната пауза, на „Герена“ ще си кажат, а и ще обяснят и на широката публика, че може и така със Сангаре и Рупанов, пък и да не забравяме и за „фалшивия вариант“ с Евертон Бала на върха на атаката. И в двата подхода съществува резон, ако наистина има аргументи да се държи близо до Лудогорец до зимната пауза, а защо не и да дръпне малко. Към този момент шампионите са първи само защото са пуснали един гол по-малко, останалите показатели в таблицата са абсолютно еднакви. Другото еднакво е, че преди да се срещнат иберийските треньори, отборите им гостуват на Локомотив, хората на Руи Мота са в Пловдив, а момчетата на Хулио Веласкес са в „Надежда“.
Желю Станков, в-к Тема спорт
Снимка: Lap.bg