Ако Левски някак бе изравнил на „Лаута“ и бе записал два поредни Х-а, щяхме да напишем, че предстои среща с третия Х Иван Цветанов. Обаче понеже сините не вкараха във втори пореден мач, ще опитаме друга игра на думи и имена. Левски пак е Нулио Веласкес.
Да, тази игра е на голове и когато не вкараш, се търси причина. По стечение на обстоятелствата, на „Лаута“ падна едно попадение и го вкара единият от номиналните нападатели в стартовите състави. Преди няколко дни Димитър Димитров – Херо каза в интервю за „Тема Спорт“, че във визитката на Мустафа Сангаре от трета португалска дивизия има по-малко голове от тази на Хуан Переа в същото ниво. И ето, че от категорията на вкарващите, отбеляза този, който е повече голаджия от другия.
Това на „Лаута“ бе своеобразен пик с двойни кавички, в играта на Сангаре. Някаква смесица от тичане и падане в досадна периодичност, от време на време бутане и падане и чат-пат ангажиране на един-двама противници и отваряне на пространства. Трудно е да се побеждава с нападател, чието основно качество е отваряне на зони за другите играчи. Голаджия им трябва на Левски, а не помощен персонал в линията на нападението. На „Лаута“ настилката не бе най-добра, но Сангаре изобщо нямаше грайфери, за ABS и ESP да не говорим, та той в това състояние не може да мине ГТП.
Не че Левски имаше някаква игра, която следвайки футболната логика изграждаше атаки и създаваше ситуации за Сангаре, но е несериозно да се гони шампионска титла с този потенциал като изпълнители и като репертоар. Да, несериозно е.
Нямаше как всеки път Левски да минава метър и да излиза сух от дъжда. С Лудогорец се размина, на „Лаута“ – не. При грешката за гола, Макун можеше превантивно да изтича назад да подсигури Майкон, ама той ако ги усещаше тези неща, нямаше да е в Левски. Вуцов персонално се измъква по терлици, но и миналия кръг, и сега потенциално си беше виновен за гол във вратата му, ей така от нищото.
Извън тези детайли, нищо ново под синьото слънце. Това са хората, това е треньорът. Да, можем да предложим някакви свежи идеи. Примерно ляв фланг Цунами и пред него Майкон и десен Камдем, пред него Алдаир. Не е революционно, но Ради Кирилов май се почувства незаменим, а алтернативата му Бала нещо много го местят на различни постове. От другата страна Марин Петков е и така, и иначе, а Фабиен е много, много скъп за почти нищото, което представлява играта му. И в средата вече нещата трябваше да са изяснени. Там е компот от еднотипни технични халфове и няколко по-дървени блъскачи, а Веласкес не успява да миксира. Но той е треньор, негови са си решенията, сега му е времето да бърка, нивата е дълга, важно е да се държи огънят.
От играта на „Лаута“ доволни ценители и от двата лагера едва ли има. Да кажеш, че залогът е бил нещо кой знае какво, а то едни обикновени три точки. Съперниците сякаш бяха от дъното на класирането и трудно връзваха някакви комбинации. Но за Локо Пловдив с оглед ситуацията в клуба е обяснимо. За Левски обаче не е окей за последните два мача да има общо две положения. И при трети път нула в атака на „Колежа“, вече ще се промени ситуацията около Нулио Веласкес. Синьото лято свърши, ако все още той и шефовете му не са разбрали.
Желю Станков, в-к Тема спорт
Снимка: Lap.bg