Хулио Веласкес – геният от Саламанка, който взриви БГ футбола

В богатата футболна история на България не са много имената на чужденците, които са оставили кой знае колко блестяща следа. И повечето от тях са от западната ни съседка. Традиционното схващане е, че родното първенство не е сладко място за работа и фактите го доказват категорично. Но от време на време се появява бяла лястовица и се случва всички да се прехласнем по нея. Примерите не са много, но специално на футболен клуб Левски се е случвало два пъти досега. Много отдавна с Рудолф Витлачил и по-насам във времето с Люпко Петрович. Чехът и сърбинът, без каквито и да е било обструкции, си спечелиха правото да бъдат назовавани като футболни легенди на синия клуб. А сега един трети върви по утъпкания от тях път.

И както казва нашият мъдър народ – хубавите неща стават случайно, без никой да ги очаква. Така в началото на 2025-а тупикът, преведено безизходицата с избора на нов треньор на Левски, бе решен в последния момент с назначаването на испанеца Хулио Веласкес. Повече от сигурно е, че в бъдеще ще бъдат съчинени някакви героични небивалици, но истината е, че като предложение за поста Хулио се появил на пожар по линия на спонсора с генералния договор за управление. И това е само една от многото ползи, които този договор донесе на Левски, защото точно тогава мажоритарният собственик се бе оплел като пате в кълчища.

В типичния си стил той бе уволнил Станислав Генчев без изобщо да има План Б за нов треньор!

Така или иначе Хулио Веласкес кацна навреме за началото на зимната подготовка. Запозна се в Турция с персонала и както се вижда дори с просто око, точно 9 месеца му бяха необходими да сготви гурме ястие. И вече дори най-яростните критици, като моя милост, трябва да вдигнат бялото знаме и да признаят, че Веласкес, за българския клубен футбол, е шеф готвач с три звезди от Мишлен. По народному той слага всички родни треньорчета в малкия си джоб, което не ми е никак приятно като констатация. Но когато фактите говорят и боговете мълчат! За споменатите 9 месеца работа Веласкес изгради стабилна сграда, в която всеки етаж е подреден по правилния начин. За уникалния му стил съм писал и тепърва ще го правя, защото той не спира да удивлява с нехарактерните си методи. Дълбочината на отбора, ротациите, смяната на схемата, промяната на ритъма са все неща, които не бяхме виждали в толкова голямо изобилие. Хулио е цар на иновациите, но темата ми е провокирана от една прекрасна статия на Никола Стефанов в „Тема Спорт“ преди няколко дни, която горещо препоръчвам да бъде прочетена. Оказва се, че любопитството не ни е било достатъчно голямо, за да се запознаем с истинския Хулио Веласкес, който е много интересен персонаж. В творческа сфера като футбола е много важно да бъдеш различен и специален. Точно такъв е треньорът на Левски с неговите театрални увлечения и знания на полиглот!

Наскоро Веласкес навърши 44 години, от които 15 е треньор на високо, професионално равнище. Практически на 29 години той за себе си преминава на друго ниво, попадайки във Виляреал. Там се придвижва през третия, втория и накрая му дават да води първия отбор. Но жълтата подводница тогава е потънала дълбоко в Сегунда дивисион. Трябва да се отбележи, че половината от досегашните близо 450 мача на Веласкес са точно във второто ниво на испанския футбол. А останалите в чужбина. С две важни уточнения – първото е колко много двубои има досега в кариерата си, а е само на 44 години и второто, че Сегунда е изключително конкурентен, равностоен и труден шампионат. 450 мача само за първенство е поразително много за нашите, български стандарти. У нас с над 300 срещи са малцина и то те са на 55-60 години.

Животът е бил за него досега единствено и само борба за оцеляване. Почти всичките му назначения са по никое време, каквото беше между другото и в Левски. Уволненията му също следват същата линия. Половин дузина от приключенията му са завършили след тежки серии от поредни загуби и мачове без победа. Особено такъв е бил периодът след Ковид-19, когато последователно се проваля с гръм и трясък в Маритимо, Алавес и Сарагоса. Някакъв светъл лъч е престоят му в нидерландската Ередивизе, където спасява Фортуна Ситард от изпадане.

Когато Веласкес се зарадва на второто място в предишното първенство, мнозина иронизираха неговите думи. Но истината е, че само веднъж за 15 години с 12 клуба Веласкес е стигал до челното четвърто място. Случило му се е с Мурсия. Тогава 30-годишният треньор печели доверието на великия клуб Бетис и след доста спорно начало на сезона е уволнен на 24 ноември 2014 година. Онова птиченце повече така и не кацва на рамото му, защото следващите му работни места нямат нищо общо с реномето на гранда от Севиля. И все пак малко преди да дойде в Левски, той дебютно записва цели 8 мача в Примера дивисион с Алавес. През април 2022 година го вземат в ролята на спасител в град Витория, но трите домакински победи не достигат на баските да се спасят от отпадане. Това практически е единственото изпадане на Хулио в цялата му кариера.

Кратката биография на сегашния треньор на Левски е ценна със скритата информация, която стои зад нея. Опитът на Веласкес само привидно изглежда несъвместим с клуб като Левски, който е със статута на гранд в своята държава. Но за 15 години тежка и изнурителна работа, винаги на ръба на оцеляването, Дон Хулио е придобил умението да направи отбор. И в зависимост от средата, неговите подопечни могат да се борят както да не изпаднат, така и да станат шампиони. Нивото на нашето първенство способства да бъде изпълнена втората цел. Не трябва да се подценява и фактът, че Веласкес е работил с първокласен футболен материал, какъвто в Левски не притежава. Родриго де Пол, Дани Себайос, Уче Укечукву, Маркус Сена, Рубен Кастро, Роберто Мусо са само малцина от звездите, преминали през управлението на гения от Саламанка. Дори в един от последните му клубове Маритимо е работил с преминалите съответно през Левски и ЦСКА Рикардиньо и Стефано Белтраме. Вероятно ги е ползвал за информация преди да се съгласи да дойде в България!?

Хулио Веласкес в момента пренаписва не само историята на Левски и българския клубен футбол, но и своята собствена такава. И ако е писано нещата да се получат, той ще си тръгне със свещен статут. А колко може да е голяма признателността видяхме онзи ден след мача на „Тича“, когато сините фенове го разплакаха от умиление в центъра на терена. Но Хулио си го заслужава!

Материал на Жаклин Михайлов, „Тема Спорт“