Краят на една ера за Левски

Краят на всяка година е време за равносметка. А в началото на следващата по правило се правят планове за предстоящите 12 месеца. Е, в сметките на Левски за 2026-а го няма Цунами, който е на часове от подпис с втородивизионния турски Ъгдър. Със сигурност новината от първия ден на година е породила доста повдигания на веждите. В момент, в който сините не само че се борят за титлата, а имат всички шансове да я завоюват и да пратят не кой и да е, а капитана си в тим, който е познат на малцина, със сигурност е изненадващо. При това клубът не страда от финансови проблеми, може да си позволи да задържи станалия универсален играч до лятото, а след това дори да го пусне без пари като свободен агент (б.а. – договорът на бразилеца е до края на кампанията).

Но раздялата е добра и за двете страни. Макар че може да действа на три позиции – ляв бек, централен защитник и дефанзивен халф и че думата му се чува в съблекалнята, някак си не вървеше човекът с лентата на ръката да бъде по-често на пейката, отколкото на терена. Факт е, че в Турция Цунами ще прибира повече пари, ще играе и по-редовно. И заслужава жест от ръководството да направи трансфер срещу скромна сума. А с неговото напускане Левски сякаш ще приключи една глава в историята си, при това изпълнена с доста вълнуващи мигове и ще започне нова.

Вендерсон де Фрейтас Соарес (роден на 4 януари 1996 година) бе привлечен на 23  ноември 2021 година от третодивизионния бразилски Ботафого-ПБ. Той бе вторият играч от мащабната селекция на Станимир Стоилов за пролетта на 2022 година (б.а. – още на 4 ноември 2021-ва Левски парафира с централния защитник Ноа Сонко Сундберг. Но левият бек, получил прякора Цунами в родината си заради силния изстрел с левия крак, се оказа с много по-решаваща роля в дългосрочен план. Той стана причина в началото на 2022-ра на „Герена“ да пристигне фланговият нападател Велтон, който вдигаше на крака феновете с финтовете и головете си. Двамата бяха с основен принос отборът да спре сушата от трофеи и на 15 май 2022-ра да вдигне Купата на България, при това след успех над вечния съперник ЦСКА (1:0) във финала (б.а. – първо отличие след Суперкупата от 2009-а).

Това обаче не бе всичко! Цунами постоянно се изкачваше в йерархията. И имаше принос за идването на цял бразилски легион. Велтон бе първият след него, но след това дойдоха и Роналдо и Рикардиньо. Така Левски стана латиноамерикански. Да, друго отличие не бе завоювано. Но до един четиримата му сънародници бяха продадени! И с получените от тях средства наред с трансферите на Сундберг и Хосе Кордоба клубът погаси огромна част от дълговете. Стана редовен платец и още по-привлекателен за чужденците, които бяха предвождани от Цунами, вече сложил лентата на ръката. Бекът умееше да печели уважението на колегите си, защото на терена бе самопожертвувателен. А в съблекалнята намираше начин да докосне иностранците по различни начини, включително поздравявайки мюсюлманите с традиционното за тях словосъчетание.

Всъщност след трансферът на бразилеца в състава на сините ще остане само още един играч, привлечен от Станимир Стоилов – Кристиан Димитров. Но той бе взет по-късно и не вдигна купата. Докато Цунами го направи. С него наистина ще си отиде преходен период. Такъв, в който Левски направи преход от почти фалирал клуб до такъв, позволяващ си да отхвърля оферти за смяна на собствеността от чуждестранни компании. През цялото това време своята работа безупречно вършеше Цунами. И затова заслужава похвали. Защото направеното на терена е видимо, но той свърши отлично доста неща зад кулисите. И му е време да осребри всичките си качества. А сините, след като затварят врата зад себе си, трябва да отворят широко нова. Да минат смело през нея и да се запишат през май в историята.

Янаки Димитров, в-к Тема спорт, заглавието е на Gol.bg

Снимка: БГНЕС