След 17 години на съмнения, трудности и борба за оцеляване „синият“ ренесанс най-сетне настъпи - “Левски” е шампион на България! Стотици хиляди фенове са в екстаз, след като отборът на народа грабна заслужено титлата в българското първенство. Във футбола времето не се измерва само в голове и положения, а в емоции и сега след дълго чакане ”Левски” подари на феновете най-бленувания миг.

Трябва ли ЦСКА да направи шпалир на Левски?

В никакъв случай ЦСКА не трябва да прави шпалир на Левски!
ЦСКА трябва задължително да направи шпалир на Левски!
Общо 3879 гласа

През последните 17 години за „Левски“ вярата в успеха не угасна - отборът се огъваше, но не се пречупи и така се роди днешният „син“ ренесанс.

Тази титла има своето място в историята - 27-а за клуба. Число, което тежи, и зад което стоят поколения фенове, сила, подкрепа и обич. Число, което идва в момент, в който „Левски“ не просто се завръща на върха в родния футбол, а и прекъсва хегемонията на най-големия си конкурент, доказвайки, че за тима е започнала нова епоха.

От ръба на разпада до нови върхове

Връщаме се в 2009 г. и последната титла за любимия „син“ тим. Тогава никой не подозира, че предстоят близо две десетилетия, в които шампионският връх ще остане само мираж, а годините, които се задават, ще бъдат едни от най-тежките в историята на клуба.

„Левски“ преминава през всичко, което може да разклати една футболна емблема - от финансови сътресения, през честа смяна на ръководство, до липса на ясна посока, а 2020 г. поставя клуба на ръба на абсолютния крах. Ситуация, в която борбата вече не е за титли, а за оцеляване. И точно там се случи нещо смело, красиво и специално - „Левски“ просто отказа да се разпадне.

Отборът остана там, където винаги е бил и принадлежи - в елита на българския футбол. Без да изпадне. Без да напусне Първа лига, дори в най-тежките си периоди.

„Левски“ се изправи, защото никога не остана сам

Обратният път към върха отне време, но се случи. „Левски“ си стъпи на краката и ключова за това се оказа подкрепата и отвъд трибуните. Генералният спонсор Palms Bet и собственикът на компанията г-н Мило Борисов застанаха зад „Левски“ и го подкрепиха в този период на несигурност и трудности и така бе поставено началото на едно значимо и успешно партньорство.

„За мен този отбор е кауза. Аз заставам с името и компанията си не просто като спонсор на тима в най-тежките за него години, но и като приятел, опора, подкрепа и „син“ фен, даващ всичко за успеха на любимия си отбор“, споделя Борисов.

През годините Мило Борисов в лично качество оказа неоценима подкрепа към тима. Той го подпомагаше както финансово с цел закупуване на футболисти, така и с много други значими жестове и далновидни насоки към оперативното ръководство.

Силата, която не се купува

Ръководството и партньорите дадоха всичко от себе си за стабилизирането на клуба през последните години, но докато всичко беше неясно, едно нещо остана непроменено - връзката между отбора и неговите привърженици.

Левскарите не просто подкрепяха тима, те участваха в спасяването му и пълнеха стадиони в най-трудните моменти. Даряваха, когато клубът имаше нужда от всяка стотинка. Отстояваха идентичността на „Левски“, когато тя беше поставена под въпрос.

„Левски“ оцеля, защото зад него стояха хора, които не приеха мисълта, че този клуб може да изчезне или да се превърне в нещо различно от това, което е. Феновете не просто изчакаха по-добри времена, те ги извоюваха.

„Левски оцеля и отново е готов да мечтае!“

Любимият „син“ тим се завърна. Отборът играе с увереност, с цел и със стабилност. В съблекалнята има баланс, на терена - организация, а по трибуните - енергия, която никога не се е губила.

Днешният успех не е финал. Той е отправна точка. „Левски“ отново има основа, върху която може да надгражда. Има самочувствието да мисли не просто за следващия мач или сезон, а за следващите върхове.

Защото „Левски“ заслужава своята нова ера. Своята епоха. Епоха, в която клубът не оцелява, а доминира. В която не догонва, а задава темпото.

Най-голямата сила на този „Левски“ е, че не забравя откъде е тръгнал. Че помни годините, в които всичко бе на ръба. Тази титла не е изненада и не е случайност. Тя е резултат от много неща - от болка, от уроци, но и от търпение, от вярност, от принадлежност. И най-вече от непрекъсната борба да се запази не просто един клуб, а една идея. Идея, която гори вече близо 112 години.

Творете, левскари, както го правите от 1914 г. до днес. Честито, “сини” шампиони!