Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме материал на Борил Кирилов, който пише за любимия си Левски.

Публикуваме анализа без редакторска намеса в заглавие, подзаглавие и текст.

Всеки наш читател, който не е съгласен (или съгласен) с изразената теза, може да изпраща своите материали на info@gol.bg.


В българския футбол често се подценяват най-силните процеси, докато не започнат да носят големи резултати. Точно затова днес мнозина все още не осъзнават колко силен всъщност е Левски на Хулио Веласкес.

Говорим за отбор, който вече има нещо изключително ценно – ясна футболна идентичност. Левски не разчита на случайности, не живее от моментни проблясъци и не печели единствено благодарение на индивидуални акции. Вижда се стил. Вижда се идея. Вижда се работа.

Още по-впечатляващо е качеството на футболистите. В състава има играчи, които спокойно могат да намерят място в първенства от нивото на Серия А и Лига 1. 

Кристиан Макун демонстрира класа, спокойствие и футболен интелект, които рядко се срещат по българските терени. Майкон е модерен краен защитник с огромен потенциал. Акрам Бурас носи стабилност и увереност. Армстронг Око-Флекс притежава техника и скорост, способни да създадат проблеми на всяка защита. Евертон Бала пък е от онези футболисти, които могат да решат мач с едно действие.

Но най-важното е, че тези играчи не са просто качествени единици. Те са част от добре функциониращ колектив. А именно това отличава големите отбори от съставите, които разчитат единствено на индивидуален талант.

Левски има треньор. Левски има футболисти. Левски има отбор.

Именно затова все повече започва да се усеща, че на „Герена“ се изгражда нещо специално. Нещо, което може да остави трайна следа в историята на клуба. Разбира се, сравнението с легендарния състав на Станимир Стоилов от сезоните 2005/06 и 2006/07 все още е преждевременно. Онзи отбор написа златни страници за българския футбол и достигна до четвъртфиналите в турнира за Купата на УЕФА, а след това влезе в групите на Шампионската лига.

Но има нещо общо между двата проекта – усещането, че се създава истински отбор. Отбор с характер, с почерк и с потенциал да бъде запомнен.

Днес може би не всички го виждат. След време обаче е много вероятно да си спомнят точно този период като началото на нещо голямо. Защото Левски на Хулио Веласкес притежава всички предпоставки да се превърне в отбор, за който ще се говори дълго.

Материал на Борил Кирилов, специално за Gol.bg

Снимка: БГНЕС