Капитанът на шампионския отбор на Левски от изминалия сезон и бъдещ спортен директор Георги Костадинов сподели, че навремето е имал възможността да отиде в ЦСКА, но е отказал на червените по съвет на своя баща. Мечката изигра последния си мач като капитан на Левски при визитата на ЦСКА 1948 (0:0) в последния кръг на плейофите.

свързани статии

“Напуснах Черноморец, защото винаги съм бил човек с висока самооценка за себе си. В онзи момент не получих нужното уважение от Черноморец Бс. Тогава треньор бе Димитър Димитров-Херо. Не бих си позволил да коментирам неговите качества, дал е път в българския футбол на много играчи. Но тогава ситуацията беше такава, че се залагаше на чужденци. Клубът бе пред фалит и те направиха необходимото, за да се спасят. Но не се даваше шанс на млади футболисти и затова реших да разтрогна договора. Тогава ми се обади г-н Чиликов и му казах, че са затворена страница за мен. Това не ми пречи и до днес да поддържам и с двамата добри отношения. Това е животът на футбола.

Имаше три неплатени заплати, благодарение на които успях да разтрогна. След това е интересно какво се случи. Получих обаждане от няколко отбора. Първо от Берое. Старши треньор бе Илиан Илиев, а ръководител – г-н Хубчев. Той ми каза: “Я ела да потренираш един-два дни и да подпишеш.” Казах му, че няма как да отида на проби, аз съм младежки национал на България. Или ме взимат, или няма какво да коментираме. “Еми, тогава си стой там на село.”

После получих обаждания от ЦСКА и от Лудогорец. Отказах и на двата отбора. Разговорите с ЦСКА бяха сериозни, имаха голям интерес, даваха внушително възнаграждение. Баща ми, който е много голям левскар, каза “или трябва да си следвам мечтите и да играя в чужбина, или да ходя да се излагам в ЦСКА.” Това му бяха точните думи. Разбира се, не искам да прозвучи неуважително към червения отбор. Напротив, като нашият най-голям враг имам уважение – както към тях, така и към всички останали отбори.

Но много исках да играя в чужбина. Бях на проби в Ягелония. Минаха доста добре. Имах разговори със спортния директор и треньора, дадоха ми дори договора. Прибрах се в България да помисля няколко дни. Докато мисля, те обаче имаха шампионатен мач в Полша и го загубиха, а треньорът бе уволнен. Тогава получих ново обаждане от спортния директор: “Много се извинявам, но има нов треньор, трябва да те види и той.” Пак се ядосах, отказах да ходя за втори път на проби. И отказвайки и на Лудогорец, и на ЦСКА, бях в ситуация да нямам отбор.

Тогава се обадих на г-н Тодор Киселичков, който бе старши треньор на Нефтохимик, и го помолих: “Бате Тоше, мога ли да тренирам при тебе, докато си намеря отбор?” Той ми вика: “Абе, как не те е срам, бе? Ти си получил обаждане от Лудогорец, знаеш ли за какъв проект става на въпрос? Петев ми е добър приятел, ще му се обадя и ще го посъветвам да ти даде втори шанс.” Обадиха ми се след пет минути от Лудогорец и ми казаха да отивам на лагера в Смолян, и подписах. Това бе изключително добро решение за мен, защото попаднах на много добри футболисти, покрай които израснах и като човек, и като футболист”, заяви Костадинов пред “Код Спорт”.