Левски го показа: Не всичко е пари, приятелю

„Не всичко е пари, приятелю, не всичко е пари!“, пее примата на българската естрада – великата Лили Иванова. „Досега не съм виждал торба с пари да вкара гол“ – легендарна реплика на още по-легендарния Йохан Кройф, който и като играч, а след това и като треньор прави революция във футбола.

Може би се досещате накъде бием. Натам, че както във всяко нещо в живота, най-важното за благосъстоянието са качеството и количеството на положения труд и правилното управление на ресурсите. Във футбола това е доста разтегливо понятие, но в крайна сметка сглобяването на най-добрия отбор и правилното му управление опира първо до майсторлък, а след това до финанси. Затова и хитът на Лили Иванов звучи по един начин на „Георги Аспарухов“ в София, по съвсем различен на „Хювефарма Арена“ в Разград и за капак навява коренно различни чувства в столичните канцеларии на ЦСКА.

През сезон 2025/26 хегемоните се къпеха в златен дъжд, армейците се стремяха да ги догонят финансово, а вероятно и спортно, а на този фон някъде от нищото изскочи Левски, който с три пъти по-малки разходи най-неочаквано спря броенето на поредни шампионски титли от орлите на 14! Всъщност подобни въртележки имаше и във втората и третата плейофни групи на шампионата. И в Пловдив видяхме нещо от хазартната игра, популярна по пазарите преди години „Тука има, тука нема“ – Локо нямаше средства, но имаше резултати за разлика от съгражданите от Ботев Пд.

Да погледнем обаче към цифрите, за да не бъдем голословни. Годишният финансов отчет на Лудогорец за финансовата 2025 година сочи, че разходите на развенчаните хегемони са 78.585 млн. лева, а приходите 82.361 милиона лева. С тези показатели орлите наистина са в „собствена лига“, но между тях и 15-а поредна титла нямаше знак на равенство, въпреки че в Разград са я броели за сигурна. Цифричките от ГФО (б.а. – годишен финансов отчет) на Левски са много по-скромни. Разходите на сините са 28.220 млн. лева – или точно 2.8 пъти по-ниски. Приходите им за същия период са 30.989 млн. лева – 2.66 пъти по-малки. Всъщност столичани издухват орлите с продажба на билети и фенартикули, но само в това – не могат да стъпят на постъпленията от наградния фонд на УЕФА нито от продажба на играчи. Но пък за разлика от колегите си в Разград са харчили умно при трансферите, действали са внимателно и с даваните заплати. Ще споменем само, че през лятото Лудогорец плати 2.8 милиона евро за Филип Калоч, който през голяма част от кампанията бе резерва и скоро няма как да свали етикета „трансферно разочарование“, при това безумно скъпо. Защото има клубове в елита с далеч по-малък бюджет от парите, изсипани в канала за халфа.

И още нещо – заплатите в Лудогорец за декември 2025 година са били в размер на 3,74 милиона лева (б.а. – включително с осигуровки), а тези в Левски са възлизали на 965 000 лева с осигуровките.

Факт е, че с идването на новия собственик на Левски Атанас Бостанджиев на „Герена“ се очаква да настъпи и друга ера. И сините ще започнат да гонят финансовите нива на Лудогорец и ЦСКА. Но те имат още да догонват споменатите два клуба, които се преследват от 2024 година. Според отчетите на армейците за онзи период те са дали заплати в размер на 21 326 000 лева за 2024 г. срещу 16 443 000 лева за 2023-а. За 2024 г. в баланса на ЦСКА пише: приходи – 24 074 000 лева, разходи – 41 118 000 лева, като движението спрямо 2023-а е следното: приходи – 28 362 000 лева, разходи – 29 869 000 лева. В Лудогорец положението е било: Приходи за 2024 г. – 68 887 000 лева, за 2023 г. – 67 200 000.; Разходи за 2024 г. – 63 079 000 лева, за 2023 г. – 63 946 000 лева.; Заплати за 2024 г.: 29 446 000 лева, за 2023 г. – 29 458 000 лева.

В Черно море от години следват стриктна финансова политика. И треньорът Илиян Илиев бе и в ролята на английски тип мениджър. Той  разполагаше с определен бюджет за заплата и не можеше да го надхвърля. Тоест, за да привлече нов играч, трябваше да освободи такъв. Когато имаше изходящ трансфер, тогава можеше да се извади сума за взимането на нов футболист. Този сезон обаче ваксата не бе уцелена и така моряците се разминаха с евроквота. Същото важи и за Арда – подреден клуб, с ясно изразена селекционна визия и финансова стабилност, в който всичко се плаща навреме. Затова и в Кърджали усещането след края на кампанията е като за „несвършена докрай работа“.

През сезон 2025/26 Локомотив София трябваше да направи качествен скок. Амбициите бяха за квота за Европа, като за целта собственикът Веселин Стоянов подсигури бюджет, който позволява преследването на тази цел. Железничарите обаче изостанаха катастрофално от разписанието, досущ като мотрисите на БДЖ.

И „спечелиха“ най-скъпото десето място в историята.

И Добруджа имаше необходимите средства, за да запази мястото си в елита. В клуба нямаше финансови проблеми, имаше редица чужденци, но скоропостижно се завърна във Втора лига, защото не преболедува кошмарната есен. А през пролетта се провали в плейофите. От тази гледна точка драми при Монтана няма, защото там са наясно, че с малко средства трудно стават чудеса. Берое пък нагледно показа защо сивата икономика е пагубна за обществото ни. Винаги идва момент, в който да си платиш сметката. Лошото за Стара Загора е, че позволиха на Ернан Банато не само да изпадне отбора навръх вековния юбилей и отбелязването на 40-годишнината от спечелената тила. А наред с това общите загуби на клуба да гонят 10 милиона лева – „Общо натрупаните загуби към 31.12.2025 г. са в размер на 9.769 млн. лева, а към предходната година натрупаните загуби са в размер на 7.451 млн. лева“, пише в годишния финансов отчет на Берое за 2025-а. Накрая с помощта на общината бяха платени задълженията за придобиване на професионален лиценз за следващата кампания, която заралии ще прекарат във Втора лига.

„Когато гръм удари ни, щом вечер свечери, подай ръка, приятелю, и мен ме погледни. Аз ще поема удара, светкавицата си ти!“ – стиховете са пак от песента на Лили Иванов „Не всичко е пари, приятелю“. Ясно е на кои места се чувстват като ударени от гръм и са с изгоряла черга.

Янаки Димитров, Тема спорт

Снимка: БГНЕС