Дон Хулио загатна за нещо ново в Левски

Левски победи Академик Свищов с 4:0 в Правец. Това беше първа от общо 4 приятелски срещи, които ще изиграят „сините“, преди да се изправят срещу Борац от Баня Лука в Шампионската лига. Този мач ще се играе на 7 юли от 21:30 часа. И шампионите нямат много време, за да са готови на 100% за този толкова важен сблъсък. Хулио Веласкес знае доста добре това и не се бави много, за да започне да налага новите си идеи. Отборът на Мислителя от Саламанка показа познатата ни игра и постройка през първите 45 минути срещу „студентите“. Това, което можем да отличим за началото, е присъствието в стартовите 11 на 2 от новите попълнения – Давид Кусо и Стивън Стоянчов. Анголецът тръгна блестящо с ранен гол и продължи доброто си представяне до края на срещата. Стоянчов имаше неособено много положения пред себе си, но не успя да се възползва по най-добър начин и от малкото такива. Второто полувреме обаче беше далеч по-различно и обещаващо. Изглежда, че Левски се опитва да надгради своя начин на игра, като въвежда допълнителните щрихи, за да стане още по-непредсказуем през новия сезон.

Втората част се отличаваше с присъствието на много офанзивни футболисти. На практика 6 от тях са играли като крила! Този подход до голяма степен ще помогне срещу по-скромните отбори в първенството, които се затварят в нисък блок и не допускат пространства в наказателното поле. Да припомним. През миналото първенство „сините“ изпуснаха победите в 3 срещи, в които бяха фаворити – 0:0 с Ботев Враца, 0:2 от Славия и 2:2 с Добруджа. Освен това на Веласкес му е ясно, че сега, когато отборите в елита са с намален брой, тези издънки струват скъпо. И със сигурност ще иска да ги намали до минимум.

Но да се върнем на представянето на „сините“ в петък. След като Кусо бе на десния фланг през първите 45 минути, то през второто той застана на другата си удобна позиция – ляв краен бранител. Свикнали сме да виждаме Левски, когато борави с топката в система 3-4-3, но срещу Академик и немалко отбори от елита няма да има нужда от трима души при изнасянето на топката. И Велескес започна да го прави с двама. Серафимов и Камдем, който бе тестван като централен защитник заради липсата на Макун и Вуликич, имаха няколко опции пред себе си – изнасяне по левия фланг чрез Кусо, вдясно към Алдаир или в средата, където си партнираха Сула и Търдин. Този прийом е идеален срещу отбори, които не налагат агресивна преса и дава повече опции в нападение. Там също се появиха двама от новите. До средата на второто полувреме отляво игра Райчев, а Рейналдо влезе в позицията на Бала зад деветката.

В атака „сините“ започнаха да прилагат и прийоми от миналия сезон в тази по-офанзивна формация. Те бяха доста отчетливи отляво, където Рейналдо напускаше позицията си зад нападателя, за да играе като бек. Така даваше възможност на Кусо да излезе по-високо по терена, а Райчев да запълни пространството между тях. Когато цялото това действие се извършва с топка в крака, то трудно би било осмислено и противодействано от противника. Но какво се случва, ако стане гаф? Ами, да му мислят Кирилов и Рейналдо, които трябва да покриват Алдаир и Кусо. Ради обаче е гърмян заек. И още през миналото първенство често бе предпочитан пред конкурентите си именно заради добрата си игра в защита. За Рейналдо вече бяхме споменали, че има цели 7 жълти картона през миналия сезон и се вижда, че това не е случайно, защото е изключително борбен във фаза защита. Това го прави сериозна заплаха най-вече за Око-Флекс, който има проблем с играта в отбрана.

Сула влезе в позицията на Бурас през второто попувреме като основен играч, през когото топката трябва да минава за разгръщане на атаката. Двамата с Търдин изглеждат доста компактни и създаваха впечатление, че Левски разполага с повече хора във всяка зона по терена. Логично спрямо класите на двата отбора, „сините“ владееха топката през огромен период от време.

Философията на Веласкес изискваше от „сините“ и да възстановят притежанието по най-бърз начин. Това се случваше мигновено и противниковите играчи нямаха възможност да овладеят спокойно топката и да започнат да градят своите атаки. Затварянето с поне двама, а понякога и с трима души, даваше отново възможността на Левски да достигне до голово положение. Тук обаче, трябва да отбележим, че и Хуан Переа не стоеше по-добре от Стоянчов на терена.

Материали на Антонио Захарие, „Мач Телеграф“

Снимка: Официален сайт на Левски