Хулио Веласкес показа доста различно поведение след първия мач от новия сезон, защото той вече е на шампионски стол. С по-хубава тапицерия и по-удобен като цяло, но този стол изисква седащият да има друга аура и да се говори по-авторитетно и да си предава важност.

И ако на някого изказът на треньора на Левски след победата над Дунав, както и гримасите, съпроводили говоренето му, са се видяли странни, ще трябва да свиква. Няма как да е иначе, ситуацията го изисква. Ако стартът на Дон Хулио миналия сезон бе в реда на нещата, после мина за кратко през Дон Нулио и завърши през пролетта с Дон Шампион, сега вече обстановката около Левски е различна. Тимът не бе ставал първенец от 17 години, а за испанеца това е първа титла в кариерата изобщо. И оттук насетне Веласкес иска-не иска трябва да е по-строг, да говори назидателно и да вади някои проблеми извън съблекалнята, защото претенциозната публика иска да има насреща си самокритика. То не става само с това колко е горд, как момчетата били задружни и други подобни цветя и рози.

След мача с Дунав предводителят на сините за първи път си позволи така категорично да постави негативна цялостна оценка на представянето на тима си. С ясното съзнание, че няма как да се постави разграчичителна линия в мотивацията и настройката от Шампионска лига към първенството и то срещу новак в елита, Веласкес и екипът му чувстват вина, че не са дали всичко, за да избегнат момента на подценяване. На практика Дунав създаде повече и по-чисти положения на същия стадион в сравнение с Борац няколко дни по-рано. И вкара гол. А Левски, въпреки че направи повече ситуации и удари няколко греди, отбеляза само едно попадение повече. Динамиката и темпото бяха елементите, на които Хулио наблегна, като натърти на това, че предстаявнето на тима като цяло не му е харесало.

Камъните в неговата градина са, а ще ги има и занапред, че той пусна няколко различни играчи. През сезона непрекъснато ще бъде така. Треньорът още няма достатъчно вчечатления от футболния интелект на новите футболисти и предстои интегрирането на някои от тях. Част от старите пък са в процес на преговори за нови договори, очаква се поне един нов до края на прозоцеца, а Левски трябва тепърва да набира скорост и да търси баланса между международната и вътрешната сцена. Проблемът през годините съпъстваше и Лудогорец, но в Разград компенсираха някои стъпки накриво със стъпки на втория фронт, които не позволяваха отклонение в крайното класиране. Тук е разликата и Веласкес я знае. Вече като Дон Шампион той е длъжен да излезе от образа на добрия усмихнат симпатяга, миналия сезон той нямаше натиск за непременно обитаване на върха, но с оглед кризата при конкуренция и ежедневната добра работа на „Герена“, морето се подкваси.

Ще бъде наистина интересно да следим промяната при Хулио. Факт е, че той вече се държи като шампион, а не като претендент. Този стил ще му бъде от полза. В електронните игри едно време, като минеш на друго ниво, очакваш повече трудности и препятствия. Веласкес трябва да се приспособи към новите сини шампионски реалности и всеки път да бъде по-директен в изказа си, както беше в петък около полунощ на „Герена“.

Материал на "Тема спорт"

* заглавието е на Gol.bg