Левски стигна до момента, в който трансферният въпрос вече не е „колко още трябва да вземем“, а „къде можем да станем по-силни“. Основата е налице, титулярният състав има качество, а част от новите попълнения вече показаха, че могат да вдигнат нивото. Но разликата между добър титулярен състав и отбор, който може да издържи тежък европейски сезон, се крие в дълбочината.

На първо място това важи за центъра на защитата. Кристиан Димитров и Кристиан Макун изглеждат като най-логичната двойка пред Светослав Вуцов и именно около тях може да бъде изградена защитата. Макар че Веласкес упорито налага Серафимов като партньор на капитана. Той и Стипе Вуликич са варианти, но въпросът е дали могат да поддържат същото ниво срещу отбори от класата, която Левски ще среща в Европа. Освен това хърватинът е контузен почти откакто дойде и не сме видели много от него.

свързани статии

На останалите позиции в защитата ситуацията също се успокои с подписването с Хевертон, който да конкурира и да дава шанс за почивка на Алдаир, докато Оливер Камдем е контузен. Майкон е важната фигура отляво, а Алекс Сентейес допълва опциите и именно неговата универсалност е един от скритите плюсове в състава. Тук няма нужда от ново име на всяка цена. Левски вече има достатъчно  футболисти, а още един човек, само за да има конкуренция, би означавал да се харчи ресурс без реална необходимост.

В средата на терена картината е по-любопитна. Сержиньо се очертава като един от хората, около които Веласкес може да гради играта си. Бурас дава различна динамика, а Сула може да внесе творчество и нестандартност между линиите. Именно отсъствието на Бурас показа колко бързо може да падне креативността на отбора, когато един от тези футболисти липсва. Левски има достатъчно полузащитници, но не разполага с много играчи, които могат да поемат топката под напрежение, да ускорят атаката и да намерят решение срещу затворена защита. Затова първият потенциален трансфер трябва да бъде футболист с такава характеристика – не още един разрушител, а човек, който твори.

Именно в този контекст трябва да се гледа привличането на сръбския национал Марко Груич. Това е поредният знак, че и на „Герена“ са повече от наясно от какво подсилване има нужда отборът. Груич е футболист с опит на най-високо европейско ниво и профил, който може да даде допълнителна физическа мощ, сигурност и класа в средата. Самият факт, че Левски се е оглеждал в такава посока, показва, че клубът вече не търси просто попълнения, а точните хора за следващото ниво.

И тук се крие една от най-важните разлики спрямо началото на лятото. Тогава изглеждаше, че Левски има нужда от още почти всичко. Сега вече не е така. Сержиньо и Рейналдо промениха усещането за отбора, а останалите нови попълнения дадоха варианти, които липсваха през миналия сезон. Особено Рейналдо промени сметката в нападение. Той не изглежда като човек, който просто ще стои на крилото, а като футболист, способен да атакува централната зона и да бъде реална заплаха за противниковата защита. Това намалява спешността за привличането на нов централен нападател, но там изглежда е второто място, на което трябва да се натисне.

Переа и Сангаре дават различни характеристики, а Евертон Бала може да бъде използван и по-напред. Но все още липсва пълната увереност, че при слаб мач на Рейналдо или негово отсъствие Левски има човек, който почти сам може да обърне двубоя. Затова нов нападател би бил полезен, макар да не е първостепенна необходимост. Той трябва да бъде привлечен, само ако е футболист, който вдига конкуренцията, а не просто още едно име в групата.

Людмил Христов/ „Мач Телеграф“