Левски отстрани очаквано Спартак Плевен от турнира за Купата на България, след като успя да отбележи два безответни гола през второто полувреме. Гостуването в Ловеч се превърна в един  футболен празник както за „сините“ привърженици, така и за феновете от Плевен, които хич не бяха малко на брой. Освен това са наказани да пътуват при всяко „домакинство“ на любимците до Града на люляците и обратно.

Стадион „Плевен“ в момента е по-тъжна гледка от украинско село, което през месец минава от едни ръце в други. И не е ясно дали скоро там отново ще се играе  футбол. Тъжното също е, че в Ловеч има стадион, който е в по-добро състояние от половината в елита, а там няма отбор!

Но да се върнем към Левски. Основните притеснения преди срещата бяха свързани с това дали шампионите ще подценят мача и дали тялом ще са тук, но духом – в Пилзен. Минути преди началото на срещата завърши и сблъсъкът на другия гранд ЦСКА, който показа на „сините“ какво не трябва да правят. За съжаление на Веласкес или играчите му не са чули какво им говори, или не са обърнали внимание на това, което се случва край морето.

свързани статии

Урокът не бе достатъчно бързо научен, а доказателство за това е тежкото първо полувреме, в което дори плевенчани имаха положенията да поведат в резултата.

Съставът от първата минута не изненада – очакваха се доста промени и много от играчите, които взеха участие в мача с НЕК Ниймеген, получиха почивка. Ножицата между титуляри и резерви обаче се оказа доста голяма, а дори играчите, които се справят на ниво, сега потънаха в посредственост. Спартак Плевен излезе в нисък блок.

Играчите на Бислимов бяха затворени пред своята врата, знаейки че да се опитват да се надиграват е равностойно на самоубийствено. Футболистите на Левски в предни позиции трудно получаваха топката заради сгъстената защитна линия. И така трябваше да се търсят атаки по фланговете. Там отляво си партнираха Алекс Сентейес и Армстронг Око-Флекс.

Наличието на испанеца направи лявата страна на атаката като изтъпен нож, който по никакъв начин не може да притесни отбраната. Вдясно пък си партнираха Хевертон и Камдем, които също не могат да се похвалят с ефективност. Така изниква един сериозен въпрос — личи ли вече, че Сентейес и Хевертон са били пожарни варианти за подсилване, които идват само за да има алтернатива на титулярите? Защото, ако е така – лошо… Сентейес и Майкон са  футболисти от две различни орбити, а същото важи и за Хевертон и Алдаир.

През първото полувреме Левски не успя да впечатли, а в изводите от него няма нищо положително. Втората част започна с нужните промени. Те дадоха и нужното числено преимущество в предни позиции, а с това лека-полека започнаха и положенията. Ключова бе дузпата, изработена от Око-Флекс и отбелязана от Бала. Интересно е, че Левски, ЦСКА и Лудогорец поведоха след удари от бялата точка и едва след тях последваха безответни попадения.

След попадението на Евертон Бала Спартак бяха принудени да атакуват, което бе добре дошло за „сините“, защото по този начин се създадоха възможности за бързи преходи в атака. Десет минути преди края Мазир Сула вкара и увеличи аванса на „сините“, което сложи и точка на този спор. В игра се появиха още Майкон, Рейналдо и Бала, а това доказа, че  без тях играта на Левски не върви така, както Веласкес иска. В момент, в който скамейката на Левски изглеждаше равностойна, нещата изведнъж се обърнаха с главата надолу. Отново виждаме голяма разлика между титуляри и резерви. Нещо повече – вече се говори, че няколко футболисти нямат нужните качества, за да са на „Герена“.

Най-важното за Веласкес е, че този мач вече е в историята, а изходът от него е положителен. Сега концентрацията е напълно върху срещата в Лига Европа, а до следващия двубой в турнира за Купата на България има достатъчно време и мачове, в което изложилите се могат да размишляват, поправят и амбицират да се предоставят по-добре и да класират Левски напред в турнира.

Антонио Захариев, „Мач Телеграф“