Българският шампион Левски се изправя днес срещу най-(не)реалната си цел - да спечели точка или три в Шампионската лига.

Съперникът не е междугалактическият Барселона, нито мултимилионния Челси, но...

Преди началото на срещите в най-комерсиалния турнир коментарите около шансовете на сините бяха свързани със срещите срещу Вердер. Някои дори считаха, че пътят към УЕФА минава през две победи над "бременските музиканти".

Видя се обаче, че Вердер е изключително силен отбор. Бременци са първи в Германия и в последните си две гостувания в Бундеслигата са записали 6 точки с умопомрачителната голова разлика 12:1!

Преди десетина дни пък победиха немския гранд Байерн с 3:1. И сякаш това стига, за да смръзне кръвта на българския боец Левски.

И все пак Вердер не са Барса нито Челси. Пред сините футболисти не се изправят футболисти, пред чиито имена всеки играч изпитва страхопочитание.

Да, Вердер има Клозе, Диего и Фрингс, но германците разчитат по-скоро на колективния дух на отбора отколкото на отделните звезди.

Левски също доказа, че има силен колектив, че и без гръмки трансфери се стига далеч. Днес обаче сините ще ни покажат колко далеч могат да стигнат. И дали фанатичната подкрепа от трибуните ще ги окрили за триумфа или ще ги хвърли в прекомерна еуфория.

Така че шанс има. Не трябва обаче отново да се тръгва с поизтърканата реплика: „излизаме за победа“ или "ще се забавляваме на терена".

Забавлението отдавна не е в сърцата на феновете, които отново примират да не изживеят шока от разгромна загуба.

Да, сините трябва и ще излезнат да играят за победа, но разумно и с оглед на съперника иначе след двубоя сините шефове пак ще повтарят: „играхме добре, но загубихме“.

Защото и на българския запалянко му писнаха хубави игри и грозни загуби. Призива „излизаме за победа“ беше логичен в турнира за купата на УЕФА. Сега като прочетем съперниците на сините малко не върви да кажеш излизам да бия Челси или Барселона.

Треньорът на Левски Станимир Стоилов обаче го направи, а резултатът в Испания бе 0:5. След мача с Черно море собственикът на Левски Тодор Батков каза нещо, което сякаш изчерпа всички коментари– момчетата на Станимир Стоилов прекаляват със самочувствието.

Самочувствието на Герена бе нужно, но не и в такива дози. Да, Шампионската лига бе мит-вече е истина, но до тук ли. След като се постигна влизане в най-комерсиалния турнир трябва да последват нови успехи. Но, уви засега те изглеждат твърде далеч.

Днес е моментът левскарите да покажат, че няма да си тръгнат само с "гордостта" от един отбелязан гол в Шампионската лига.

Сините разполагат с отличен отбор, треньор и безпорно възходящи резултати в последните години. Това е безспорен факт. След време обаче това няма да се помни. Ще останат само резултатите, а те на този етап не са добри.

Левски постигна много, идва обаче ред да постигне най-важното днес! И то не е свързано само с отчитането на точка или три. Ред е да се види, че сините играчи могат да стъпят на земята и да преборят Вердер.

За съжаление наставникът на Левски Станимир Стоилов няма да може да разчита на контузения на Георги Петков, както и на младата звезда Валери Домовчийски.

При това положение Мъри ще заложи на върха на атаката на Христо Йовов, а неговото място по левия фланф ще заеме универсалният боец Станислав Ангелов.

Офанзивното звено на Левски се допълва от Димитър Телкийски. В халфовата линия ще действа добре познатото трио Боримиров – Ричард – Бардон, като французинът ще има за задача да подпомага Йовов в устрема към немската врата.

В защита Стоилов ще гласува доверие на капитана Топузаков и Томашич в центъра и на Миланов и Лусио Вагнер по фланговете. На вратата ще е Николай Михайлов...