Буш: Връщам се през май, за да си взема златния медал

Бившият голаджия на ЦСКА Серджиу Буш обяви, че иска да се завърне през май за златен медал.

Той бе продаден на английския Шефийлд Уензди срещу половин милион евро само преди броени дни.

Нападателят даде обширно интервю пред "Труд".

- Къде ви намираме?
- Вече съм в Ипсуич. Точно свърши вечерята в хотела и утре (б.а. - късно снощи) играем мач от първенството. Има междинен кръг в Чемпиъншип. Тук програмата е меко казано натоварена.

- Как мина дебютът ви срещу „Кардиф"?
- Повече от добре. Не бях нервен, въпреки че на три­буните имаше над 25 000 зрители. Чувствах се стра­хотно, атмосферата беше много хубава. Нормално бе да започна като резерва. Влязох, когато губихме и не разочаровах. Изработих дуз­пата, от която изравнихме за 1:1. Феновете бяха щастли­ви.

- При единствения слу­чай с дузпа в ЦСКА през есента отстъпихте на Жуан Фелипе и той про­пусна срещу „Марек". Ще започнете ли да биете ударите в „Уензди"?
- Още съм ново­бранец в отбора (смее се). Но няма проблем да бия аз следващия път. В ЦСКА нямах такъв шанс, но при толкова ситу­ации така и не ни даваха дузпи.   Не критикувай­те Жуан за пропуска. Всеки може да го направи. Вече е минало.

- Как ви приеха в „Шефийлд Уенз­ди"?
- От кацането в Англия всичко е пер­фектно. Грижат се за мен като за свое дете. Отборът също ме прие добре. С адап­тацията няма да има проблеми.

- Кога дойде офертата от този клуб?
- Преди две седмици. Всичко се разви страшно бързо. Да кажем за 2-3 дни.

- Имаше ли и друг вариант?
- За това трябва да питате клубния шеф Александър Томов. Имаше интерес и от други клубове, но мисля, че по-скоро е било на ниво запитвания. С „Шефийлд Уензди” избрах най-добрия вариант за мен.

- С какви чув­ства оставате към ЦСКА?
- О, наисти­на   обичам този   клуб. Обичам съотборни­ците си,мистър Стойчо, публи­ката. Ще стискам здраво палци да спечелим титлата в края на сезона. Знам, че ситуацията в клуба не е лека. Нуждаят се от пари и дано с моя трансфер съм успял да помогна, както, разбира се, и с головете на терена.

- Кога да ви очакваме в България?
- Със сигурност ще дойда до края на сезона. Искам да си взема сбогом с всички. А защо не в края на сезона да си получа и златния медал за шампион на България? Ако стане това, би било край на най-страхотната година.

- Защо обидихте футбо­лен клуб „Левски" във фейсбук?
- Дискутирах тази ситуация и с хората в „Уензди". Да, признавам, че направих грешка. Никога не съм знаел, че „Левски" е националният герой на България. Казах лоша дума, без да съзнавам значението й. Просто повто­рих нещо, което бях чувал хиляди пъти от феновете. Но чак сега се замислих, че никога не съм знаел негово­то значение. Не съм искал да обидя никого. Аз съм футболист и уважавам всеки клуб, всеки съперник. Уважа­вам „Левски" като отбор. Мислех, че пиша нещо, което е хубаво за феновете ни. Но без да знам, че е лошо пос­лание към съперника. Това беше груба моя грешка. Отново се извинявам най-искрено.

- Какви са амбициите ви в „Уензди"?
- Да печеля всеки мач. Клубът има славна история и иска да се бори за върхо­вете.

- Може ли да влезете във Висшата лига този сезон?
- Много ще е трудно. Целта е да се създаде отбор, който през следващия сезон да е истински кандидат за промоция в елита.

- Кои са най-хубавите ви спомени от ЦСКА?
- Опитвам се да не забра­вя всеки ден, който изкарах в ЦСКА. Ясно е, че с време­то спомените ще избледне­ят. Но как да забравя двете победи над „Левски"? Фено­вете по трибуните, които скандираха името ми? Това беше най-красивият момент, който съм изживявал във футбола. Дано се повтори някога отново.

- Кои ви бяха най-близ­ките приятели?
- Стоян Колев не бе мой съотборник. Той беше моят баща в ЦСКА. Стойчо Мла­денов е другият изключи­телно важен за мен човек.Ако някога стана треньор, ще се опитвам да работя като него. Всеки ден ми говореше, питаше ме как съм, зареждаше ме с амбиция. За мен Младенов е треньор от световно ниво. Даваше ни увереност, че сме най-добрите. От футболи­стите бях най-близък с Денис Причиненко, Марин Оршулич и Неманя Милисавлевич.

- Какво си взехте за спомен от България?
- Имам нещо, което е много ценно и завинаги ще остане с мен - екипът на ЦСКА. Аз тръгнах за Англия от Анталия и с мен имах само един сак дрехи. Нищо друго. Когато се прибера до София, ще видим. Но анцугът няма да го върна. Той ще остане вечният спомен от най-хуба­вия досега период в живота ми. Дано моите приятели завършат това, което започ­нахме. ЦСКА е първи в кла­сирането и заслужава да остане там и на 30 май.