2016 - годината, в която ЦСКА пренаписа историята

2016-та! Каква година само за ЦСКА! Година, която със сигурност ще остане като една от най-драматичните в историята на клуба, а и като цяло в българския футбол. През какво ли не преминаха червените фенове, през какви ли перипети и обрати не трябваше да премине тимът. Колко ли тона мастило се изписаха и кой ли не взе отношение за събитията около отбора. Но да започнем хронологично.

Годината за ЦСКА стартира, както обикновено в последните няколко сезона. От всеки ъгъл изскачаше новина за дълговете на клуба. В медиите, в социалните мрежи, абсолютно навсякъде се коментираха вариантите за изход от ситуацията. Проблем след проблем се стоварваха върху главите на симпатизантите, а за капак - отборът се луташе по терените на "В" група и риташе с Чико Бяга, Струмска слава и Чепинец Велинград. 

Все пак привържениците на "червените" не спираха да оказват необходимата подкрепа и "армейците" се радваха на най-добрата посещаемост в България. Проблемите, както често се случва, се явиха като катализатор за сплотяване на редиците, както сред феновете, така и в самия отбор, който не спираше да мачка опонентите си в групата, а и продължаваше напред в турнира за Купата на България.

Едва ли има "армеец", който ще забрави месеците април и май. На 06.04, ЦСКА се изправи срещу първодивизионния Берое в първи 1/2-финал за Купата. Мачът бе в Стара Загора, а 10000 изпълниха трибуните на стадион "Берое". Атмосферата бе феноменална, а "червените" си тръгнаха с комфортен аванс от 2:0. Еуфорията сред феновете бе огромна и логично. На реванша след две седмици червените запалянковци изпълниха стадион "Българска армия", за да станат свидетели на нещо невиждано досега. За първи път в историята на турнира третодивизионен отбор имаше шанса да се класира на финал. "Армейците" го направиха по категоричен начин и след нова победа с 2:0 успяха да достигнат до мечтания двубой!

24.05.2016! Мачът на истината настъпи! 37000 се стекоха на стадион "Васил Левски", Христо Стоичков и благодетелят на "червените" Гриша Ганчев също бяха заели своите места в ложите, а хиляди тръпнеха пред екраните и очакваха само едно - червения триумф!

Финалът започна вихрено и още в 12-тата минута, Станислав Маламов хвърли в екстаз екзалтираните привърженици на ЦСКА, а това се оказа и единственото попадение в мача. Купа №20 стана факт! На "Армията" се настани усещане за величие, чувство на отмъщение и мисли за възмездие. Цяла България почервеня - шествия, празненства...една от най-сладките купи в богатата история на този велик клуб.
Няколко дни спокойствие и познатите до болка проблеми отново излязоха наяве. Идваше време за решения. Решения, които пряко засягаха бъдещето на ЦСКА, а то буквално беше заложено на карта. И така се стигна до може би най-вълнуващите два-три месеца в историята на клуба. Собственикът на ЦСКА Гриша Ганчев заяви, какви са вариантите за изход от създалата се ситуация и всичко остана в ръцете на феновете.

В крайна сметка всички собственици на отбора от 1999-та година бяха докарали дружеството до финансов колапс и всякакви варианти за нормално съществуване в рамките на "ПФК ЦСКА АД", ставаха все по-невъзможни. Враговете на ЦСКА пък стоически внушаваха на феновете, че оздравителен план ще свърши работа, че всичко започва и свършва с дружеството "ПФК ЦСКА АД". Манипулация, която привържениците на ЦСКА успяха да пресеят и дадоха свобода на единственото правилно действие - взимането на лиценза на "Литекс Ловеч". Нещо, което вече се беше случвало десетки пъти в България. Самият "Литекс" пък продължи съществуването си в третия ешелон на футбола ни чрез взимане лиценза на Ботев Луковит. 

Въпросът с базите стоеше отворен. Държавата, в лицето на Бойко Борисов, връчи базите на Гриша Ганчев и отсвири Васил Божков. От своя страна Ганчев обяви, че иска и ще върне на ЦСКА всичко, което му принадлежи и феновете му се довериха. Стигна се до парадоксалните събития, докато отборът спечелил купата, беше на лагер в Австрия, на ст. "Българска армия" Адалберт Зафиров се появи с група юноши, които се провъзгласиха за "истинския ЦСКА" и настана истинска какафония.

Никой обаче нямаше право да се гаври с емблемата и избора на привържениците. Феновете преживяха твърде много и бяха готови да разкъсат всеки, който посегне на марката - ЦСКА. Изборът беше сведен до две неща. ЦСКА да потъне в забвение из села и паланки или отново да бъде това за което е създаден, а именно - да бъде на върха. Все пак този клуб е социален феномен, а не папка с документи. ЦСКА това е емблемата, стадиона, феновете и историята. 

Парадоксите не спираха и щедро спонсорирани от враговете на клуба, малка част от привържениците на ЦСКА създадоха нов клуб - "Централен Спортен Клуб на Армията 1948". Някои - следвани от финансова изгода, други - повлияни от масовата дезориентация и медийна пропаганда. Идеята естествено се оказа напълно несъстоятелна, след като не бе подкрепена от повечето фенове. От своя страна БФС направи нов формат на първенството, естествено виждайки, че без ЦСКА продукцията която предлага не струва и пукната пара. Нарекоха го "рестарт", но разбира се проблемите в нашия футбол далеч не започват и не свършват с ЦСКА, така че всичко си продължи по старо му.

След преливането на свежа кръв от състава на Литекс и с останалите в клуба играчи от отбора спечелил Купата на България, както и с целия треньорски щаб от последната година - ЦСКА стартира новата футболна година. Беше ясно, че ще е трудно в движение да се направи боеспособен състав, който да се противопостави веднага на Лудогорец. Атаките по клуба не спираха, което също влияеше върху резултатите. Някои от привържениците не искаха да скъсат "оковите" на превърналата се в толкова романтична година във "В" група и страдаха по момчетата, които напуснаха ЦСКА. С течение на времето повечето обаче осъзнаха, че целите на отбора вече са други. Целите на ЦСКА отново са да бъде не само хегемон в България, а и да се завърне подобаващо на европейската сцена. Желанията за светкавични резултати бяха обзели почти всички, но реалността беше друга. 

Новият сезон започна и след няколко издънки Христо Янев подаде оставка. На негово място бе назначен Едуард Йорданеску, син на румънското светило Ангел Йорданеску. Решение, което също бе посрещнато скептично от повечето фенове.  В крайна сметка, след поредица от срещи, в които отборът не се представи на необходимото ниво, главата на Еди също падна и след само три месеца човекът си събра багажа и си замина за северната ни съседка. Румънецът все пак имаше честта да се докосне до Вечното дерби на България. В двубой от 10-тия кръг, игран на ст. "Васил Левски", съставите на ЦСКА и Левски завършиха 1:1 пред рекордно голяма публика за дербито в последните двайсетина години. Посещаемост с която сините запалянковци легитимираха ЦСКА. Вечното дерби се завърна подобаващо. Футболните му достойнства бяха далеч от очакваното, но както винаги - спорните моменти не липсваха. 

И така, след оставката и на Йорданеску, се взе решение годината да бъде довършена от треньора на дублиращия отбор Стамен Белчев, който се представяше отлично в "Б" група. 47-годишният специалист прие възложената му задача и довърши остатъка от сезона без загуба и без допуснат гол. В крайна сметка, след 19 мача от есента, ЦСКА заема третото място с 35 точки, на 8 от вечния съперник - Левски и на 12 от лидера - Лудогорец. С оглед създалата се ситуация около отбора, мястото е съвсем нормално и логично.

Резултатите на "Армията" обаче няма как да закъснеят, след като в клуба вече се работи нормално и правилно. Ремонтните дейности на базата в Панчарево не спират, обръща се огромно внимание на юношеските формации, всеки получава заработеното си възнаграждение навреме. Неща, които в последните години се бяха превърнали в ежедневни проблеми пред ЦСКА. Всеки фен на ЦСКА обаче си задава въпросите: "Кога ще свърши тази агония?", "Кога ще бъдем отново нормален клуб?", "Кога някой ще инвестира в стадион и база?", "Кога най-после ще имаме нормален собственик, който иска да пребори статуквото?", "Кога ще излезем от омагьосания кръг?"...и още много! 

Истината е, че с шеф Гриша Ганчев, ЦСКА ще се завърне с гръм и трясък на върха и то много скоро. Машината все още скърца, но всичко необходимо за смазването на двигателя е налице. Ударите под кръста няма да спрат, но едва ли това би уплашило армейците. "Червените" изживяха своя ад, но този отбор е безсмъртен! Този клуб е орисан да бъде на върха. Да вдига титли, купи и да детронира европейски грандове.

Александър Линдарев, специално за Gol.bg