свързани статии

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме материал на Мирослав Величков, който ни пише за любовта си към любимия ЦСКА.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

 

Изписа се прекалено много помия! Наслушахме се на какви ли не версии: това е отбора на Етрополе или пък това е тимът на Литекс? Всеки футболен фен в България има право да вярва на своята истина и не се опитвам да убедя абсолютно никой в моето мнение, както и не се опитвам да обидя или наскърбя футболните запалянковци на другите футболни отбори.

И сега по темата: Един слънчев септемврийски ден през далечната вече 2005 година отидох на първият си европейски мач на ЦСКА и той беше срещу Леверкузен. Стадионът се пръскаше по шевовете сякаш усещаше предварително какво ще се случи в тази незабравима вечер за българският футбол! 

Дойде 66 минута на мача и един от най качествените чужденци играли в България - Мурат Хидиуед вкара гол при който имаше скачане, имаше радост, имаше сълзи от радост! По това време силният човек на Българска армия беше г-н Божков - човекът при който за последно ЦСКА беше гранд! 

Всичко беше наред - качествена селекция, качествени лагери, качествени треньори - и всичко това е много просто обяснимо - предоставяха се нужните средства и се работеше спокойно! След предаването на властта от страна на г-н Божков в ръце целящи да убият любимият тим на милиони българи се нагледахме на много неща, нагледахме се на циркове, нагледахме се на обещания. Ние обикновените фенове заставахме зад всеки един собственик и подкрепяхме любимият си отбор не защото г-н Томов е собственик, не защото господата от ТИТАН са собственици... подкрепяхме този отбор защото е в сърцата ни - в сърцата на милиони българи! 

10 години след ерата на г-н Божков за първи път в ЦСКА има някаква стабилност. Има финансиране, има правилно селекциониране на футболисти и един амбициозен треньор който си признавам не бях чувал и бях доста скептично настроен спрямо него но ми разсея всички съмнения около него и заставам твърдо зад него! И някъде тук идва момента да се запитаме истинското ЦСКА ли е това - нещата вървят правилно, а както се убедихме през годините това не се харесва на някои силни хора в българският футбол! 

Преди около година "фалшивото" ЦСКА игра финал за купата с Монтана и тогава на стадиона имаше около 35 000 души - това мисля е отговора на всички догадки по този въпрос. Година по късно на същият стадион се изправиха тимовете на Ботев и Лудогорец... публиката не беше повече от 4000-5000 човека!

Срамно е да отидеш в Разград и да не ти сложат емблемата на любимият отбор, срамно е разни мафиоти да определят дали това е ЦСКА или не е! Истинската изненада за мен дойде малко по късно през сезона в мачовете с отбора от квартал Подуене - победиха ни с 2:1 и започнаха нормалните закачки между феновете на двата отбора! 

Няколко месеца по-късно 2 пъти подред ги побеждаваме с по 3:0 и хоп вече не сме ЦСКА - вече сме Литекс, вече сме Етрополе! Драги фенове на други отбори, драги ръководители на високи постове - един отбор не е АД или ЕТ - един отбор не е това кой е собственика му и какъв бюджет може да осигури - един отбор това са феновете! 

Ние ясно показахме през сезона че сме най-вярната публика в българският футбол - ясно показахме че заставаме твърдо зад г-н Ганчев и още по ясно показахме че след многото опити да бъдем унищожени сме по силни от всякога! 

Любовта не може да се купи - любовта не може да се продаде! И докато ни има нас - феновете на ЦСКА, които не изпускаме мач на любимият отбор - трепнем в очакване на следващият двубой и подкрепяме безусловно 90 минути тима, ЦСКА ще го има - ЦСКА ще е жив, а в момента ЦСКА е по-жив от всякога!

 

Мирослав Величков, специално за Gol.bg