ЦСКА не е хранилка, а величие! Това е най-голямата марка в България

Христо Стоичков изкара едни от най-щастливите коледно-новогодишни празници в живота си. Кавалерът на „Златната топка“ събра цялото семейство в България. В тесен кръг бе кръстена внучката му Миа-Кристина в етрополския манастир. След това купонът продължи в Банско.

На път за Маями, където вече работи здраво върху анализите на мачовете от мексиканското първенство за тв гиганта „Унивижън“, Стоичков даде ексклузивно интервю за „Труд“ за всичко случващо се в ЦСКА и други интересни теми.

– Г-н Стоичков, в деня на тръгването ви ЦСКА подписа договор за стадион „Българска армия“ и комплекс Панчарево.
– Това беше проблем, който нашият клуб не можеше да разреши през всичките години на демокрацията. Защо ли? Никога не гледам в миналото. Важни са фактите днес. Няма как да не поздравя министър Красен Кралев, че направи всичко необходимо ЦСКА да получи своя дом. За мен „Българска армия“ и Панчарево имат изключителна важност. На базата Димитър Пенев, Петър Жеков и Бог да го прости Стоил Трънков ме направиха футболист. На стадиона имах възможност да разбера какво означава ЦСКА. Естествено, че базите трябваше да са на клуба. На кой друг да са? Там винаги ще е стадионът на ЦСКА! Само нечие болно въображение може да види там търговски центрове или увеселителни паркове.

– Вие сте един от тримата акционери в ЦСКА. Кога феновете да очакват „Армията“ да има модерен вид?
– Веднага започва да се работи по този въпрос. Цялото ръководство го желае. Аз съм един от тримата с Гриша Ганчев и Юлиян Инджов, които сме се ангажирали и няма сила на света, която да ни накара да се откажем. Гарантирам, че всичко ще бъде според правилата. Винаги съм живял според тях и така трябва да бъде в ЦСКА. Тепърва България ще види документацията за новия стадион. Ще се съобразим с всички изисквания на държавата и общината. Няма да е далеч времето, когато стадион „Българска армия“ ще бъде истински бисер. Нашите фенове го заслужават най-много.

– Кой е най-хубавият ви спомен от „Армията“?
– Няма да отделя един мач, защото няма да е справедливо. Побеждавали сме и в България, и в Европа в нашия дом. Затова ще кажа така – всичките 38 гола, които вкарах в един сезон и взех „Златната обувка“, са моят голям спомен от „Армията“. Музеят на славата е мястото, където трябва да стои и „Обувката“, и „Златната топка“. Знаете, че отдавна съм ги дал. Нека всеки цесекар да заведе детето си в музея. Да гледа, да помни и да се учи. И след това на трибуните! Изключително много се радвах, когато гледах публиката на последния мач за купата. Ето такива трябва да са феновете на ЦСКА. Да подкрепят пламенно от първата до последната минута. Да показват класа. Да си от ЦСКА е престиж.

– В края на годината се наредиха много хубави новини за ЦСКА.
– ЦСКА пак е на голямата сцена. Клубът е стабилен. Отборът е добър. Резултатите са на лице. Когато всеки си върши работата, съвестно нещата се получават. Направихме добър трансфер с Антон Недялков в „Далас“. Вече казах, че ЦСКА е най-голямата марка на българския спорт. И чрез Тони за нея се чу и на американския футболен пазар, който е сред най-бързо развиващите се. Познавам Недялков още от дете и знам колко е съвестно момче е. Никой не трябва да си слага медали, а да продължава да работи за ЦСКА. Тогава нещата се получават.

– Свърши ли ужасът, в който ЦСКА живее вече десетилетие?
– Да! Категоричен съм. Никога повече не трябва да се допуска клубът да агонизира. Да се трепери за лицензи и въобще за съществуването. През годините съм бил далече и не съм взимал отношение, но сърцето ми се късаше при всяка такава новина. ЦСКА е символ не само на спорта ни. Това е най-разпознаваемата българска марка по света. Ще се повторя, но трябва здрава работа и не са нужни фанфари. ЦСКА не е хранилка, а трамплин, който води до величие. Стига да знаеш как да се качиш на него. ЦСКА никога няма да изчезне, колкото и да искат душманите ни. И мен се опитваха да ме отказват. Първо ми казаха, че не съм ставал за футбол. После решиха да ме наказват за цял живот. Но армеец никога не се дава! Такава порода сме.

– Какво да очакваме от 70-ия юбилей през май?
– Ще стане един великолепен празник. А най-хубавият подарък, който можем да си направим, е да станем шампиони. Убеден съм, че всички заедно с феновете ще празнуваме титлата.

– Следите ли българското първенство от Маями?
– Следя ЦСКА. Другите слабо ме интересуват. Както и случващото се в българския футбол извън „Българска армия“.

– ЦСКА често се оплакваше от съдийството. Добри ли са нашите рефери?
– Като знам какъв съдия беше мосюто от Франция, не знам какво може да научи съдиите ни. Ще им дам приятелски съвет – ако сами не си помогнат, този човек няма да им помогне. Чувам, че някаква германка щяла да бъде първата жена, която ще свири мачове в Шампионската лига. И ще попитам риторично: „А българин кога?“ Не очаквам отговор.