свързани статии

Историята на новата "деветка" на ЦСКА - Мауридес е много интересна, а за „Домът на футбола” по DIEMA SPORT самият той разказа за своя футболен път и за амбициите си при „червените”.

„Започнах да играя, когато бях на 6 и застанах на вратата. Контузих си китката. Баща ми ми каза да пробвам като защитник. След това играех в средата на терена, бил съм и крило. Накрая си казах, нека да опитам да бъда и нападател, само това още не бях пробвал, да видим какво ще излезе и ето, че успях, задържах се в атака."

И не само се задържа, но и бързо се превръща в едно от най-коментираните имена от Академията, бълваща таланти със скоростта на светлината.

"Само мога да благодаря за възможността, че имах привилегията да се уча от най-добрите в Интернасионал. Там станах футболист. И наистина ужасно много съжалявам, че не успях да играя много за първия отбор. Но независимо от това, винаги ще държа Интернасионал близо до сърцето си.”

На 11 юли 2013-а Мауридес прави дебют за сезона в турнирната битка с Америка Минейро, под ръководството на една легенда и заедно с големи футболисти.

„Само споменаването на тези имена, на Диего Форлан, на Андрес Д`Алесандро, на Дунга, говори за класа. Аз съм истински късметлия, че играх заедно с Форлан и Д`Алесандро, а Дунга ми беше треньор. Всеки знае какъв реализатор беше Форлан, Д`Алесандро пък е един от най-техничните футболисти, които изобщо някога съм виждал, подаванията му също са изумителни. А на Дунга вечно ще бъда признателен, защото ми даде шанс да играя редом до подобни звезди, а аз бях само на 18 тогава.”

Само че вместо началото на голямата кариера, този мач се превръща в кошмар за Мауридес. Той вкарва, но при радостта от гола се контузва тежко, правейки салто.

„Още преди мача се случи нещо странно. Говорих с баща ми и му казах – татко, да знаеш, че ще вляза в игра, Д`Алесандро ще центрира и аз ще вкарам с глава. Изведнъж всичко това се случваше наистина – аз бях на терена, Д`Алесандро ме видя и естествено центрира отлично, а аз се разписах. Радостта беше неописуема, обзе ме изцяло. Тренирал съм и джиу джицу и капоейра, правил съм хиляди пъти подобни салта – никога не съм имал дори минимален проблем с това. Но именно това, което направих след гола доведе до контузията ми, просто коляното ми поддаде и след това бе ужасно.”

13 похабени месеца, 13 месеца, които почти сломяват момчето от Сао Пауло..

„След като получих контузията, първоначално се смяташе, че след 4 месеца ще мога отново да започна да тренирам. Възстановяването вървеше добре, но ми бе изключително тежко, тази бе първата ми по-сериозна травма. И когато трябваше да подновя тренировки се появи още един проблем в коляното, някакво възпаление или кръвоизлив, така ми обясниха, което забави завръщането ми в игра с още 9 месеца. Определено тези 13 месеца бяха най-тежките в кариерата ми. Дори бях готов да захвърля всичко, беше ми писнало, от процедури, от рехабилитация…Но тогава изключително много ми помогна моето семейство. Ако не беше семейството ми, може би сега нямаше да съм футболист. Огромно благодаря за всичко, което направиха за мен тогава.”

„Все още мога да правя тези салта, но съпругата ми е непреклонна. Каза ми, че ако види още веднъж нещо подобно, ще изхвърча от вкъщи, така че се въздържам, искам да има къде да живея все пак…”

Сега Мауридес е близо до своя брат Майкон, бившият централен бранител на Порто, който преди година замени Сао Пауло с Галатасарай и бе с ключова роля за титлата в турския елит.

„От малък искам да бъда като него. Той е моят идол. Винаги ми е помагал, винаги е бил до мен, за което съм му изключително благодарен. Мечтая в бъдеще да играем заедно, рамо до рамо в един отбор.”

В момента обаче всички мисли на Мауридес са заети с ЦСКА, защото той не иска да бъде новият Фернандо Каранга, а да накара феновете на „червените“ да забравят за Каранга.

„Само като заговоря за феновете на ЦСКА и настръхвам, вижте… Не бях играл никога пред толкова екзалтирана публика и за мен е огромно удоволствие. Единственото, което искам, е да ги радвам, страхотни са и се надявам винаги да ни подкрепят така, както ни подкрепяха и срещу Локомотив Пловдив.”

„Обещавам да вкарам много голове, за този отбор ако трябва да пролея кръв, ще пролея, за тези наши фенове, ще се боря винаги докрай…”