София, столицата на България, е най-големият град на територията на страната и един от най-старите със своята 7 000 годишна история. Разположена е в западната част на страната в полите на планината Витоша и е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната. София е кръстена на бившата катедрала на града - църквата „Света София“. Името София на гръцки означава „мъдрост“.

На територията на града са намерени останки от бита на неолитния човек. Причината ранното заселване хората по тези земи са множеството минерални извори, разположени в днешния център - край старата минерална баня, около Президентството, в квартал Лозенец, в кварталите Горна Баня и Княжево.

Първото име на града - Сердика, е дадено от първите племена населявали полето - траките от племето серди. За кратък период, градът е владение на Александър Македонски около IVв.пр.хр. Едва през 29 г. сл. Хр. градът е завладян от римските легиони и по време на царуването на император Траян (98-117) става център на административна област, като получава името Улпия Сердика.

След създаването на Дунавска България през 681 година много от българските владетели проявяват интерес към Сердика. Първият, който успява да включи града към територията на държавата е хан Крум, годината - 809г. Името на града вече е Средец, което на тогавашния език означава “среда, център, средище”. И действително местоположението му дава основание той да бъде център на Балканския полуостров. Това име градът носи до 1018 година, когато след падането на България под византийска власт е преименуван на Триадица, което означава “между планините”. След 1194 г. Средец възстановява името си.

През 1382г. турците превземат София и за пет века прекрасният средновековен град сменя тотално облика си и придобива азиатско излъчване. Турските управници оценяват чудесното местоположение на София като кръстопът и важен магистрален пункт на Балканите и разширяват града като занаятчийски и пазарен център. През XVII век той вече е най-голямото пазарище на Балканите, през XVIII век през него минава каменен път, свързващ Европа с Мала Азия. През XIX век е построена и първата балканска железница, като отсечка от прочутия “Ориент експрес”. София е административен център на “санджак” - област, на която Османската империя разчита много.

На 4 януари 1878г. София е освободена и отново започва нейното преустройство. Интересното е, че тогава градът има население от едва 12 000 души, но бива избран за столица на страната, за сметка на Търново. Интересен факт е, че при изборът между двата града, София печели с едва един глас.

През 20-те години на ХХ в. София придобива по-европейски вид. Царуването на Борис III също оказва благотворно влияние върху града. След 9 септемеври 1944г. столицата отново сменя облика си, като започва ново строителство в т.нар. урбанистичен стил.

В момента София непрекъснато се мени и расте, а населението на града е приблизително 2 млн. души, което ще рече, че близо 30% от населението на страната е концентрирано в столицата.

Днес освен административен и икономически център, София е и главен културен и образователен център на страната. На територията на града се намират едни от най-престижните висши учебни заведения като Софийски Университет "Св. Климент Охридски", Универститетът за национално и световно стопанство (УНСС), Техническият университет, Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов", Националнта спортна академия "Васил Левски" и много други.

София разполага с доста спортни съоръжения, които дават възможност за развиване и практикуване на различни видове спорт, като Националният стадион „Васил Левски“, Българска армия, Георги Аспарухов; залите: "Христо Ботев", "Триадица", "Универсиада", "Фестивална", Зимен Дворец на Спорта и др.