Снощи ЦСКА изигра поредния си евромач. ЧФР Клуж и "Армейците" не успяха да се победят и завършиха 0:0, но пък мачът се понрави доста на феновете на 31-кратния шампион на България.

Да - ЦСКА отново не отбеляза гол, но пък спечели втората си точка в турнира и отново напомни за себе си. Напомни за марката ЦСКА, която винаги е способна да изненада всички. В случая обаче това не е толкова важно. "Червените" трябва да се гордеят с представянето си, защото румънският шампион беше поставен в неловката ситуация да е натикан в своето поле през по-голямата част от мача.

Първият мач в София беше спечелен от Клуж с 2:0. Тогава ЦСКА действаше припряно, а румънците демонстрираха завидния си опит и успяха с рутина да спечелят трите точки. Снощи видяхме смяната на ролите. "Армейците" бяха отборът, който изглеждаше далеч по-рутинираният и спокоен тим на терена. ЦСКА демонстрира голяма агресия от самото начало на срещата. Чудесна комбинативност между линиите в различните фази от играта и перфектно спазване на тактическите указания.

На всички е ясно, че в момента ЦСКА разполага с отличен набор от футболисти. Търсеше се обаче човекът, който да свали напрежението от играчите, да ги подреди правилно и да им вдъхне необходимата увереност. Все още е твърде рано за кардинални оценки, но сякаш в лицето на Бруно Акрапович ЦСКА намери своя командир. Босненецът влезе с гръм и трясък на стадион "Българска армия" и изглежда така, все едно цял живот е бил на този стадион.

Лицето, което ЦСКА демонстрира снощи не може да се сравнява с нито един мач през кампанията до момента. "Армейците" играха с много подавания, бързо освобождаване от топката, чудесни комбинации и създадоха една дузина положения пред вратата на Клуж. В същото време, много стабилна игра в защита и никакви рискове от никой. Единственото по-опасно положение, което имаха румънците, дойде след грешка на Жеферсон, който не върна добре топката и техен играч се откъсна фронтално срещу Бусато, но пък той се справи блестящо и с една ръка успя да опази мрежата си суха.

Почти всеки футболист на ЦСКА опита късмета си да отбележи гол. Като започнем от Антов, Матей, Жеферсон, Юга, Санкаре, Йомов, Соу, Кери. Пред всеки се откри възможност. Желанието на "Червените" да победят може би изненада дори и техния противник. Отборът, който се нуждаеше от точките бяха те, а накрая се бранеха със зъби и нокти. Започнаха да бавят време, да хитруват, да се опитат чрез някое статично положение да ни изненадат, но не би. ЦСКА си беше научил добре урока от първия мач и не допусна румънците да центрират често топката в наказателното ни поле.

Всички в защитния вал се справиха добре. Матей и Занев бяха безупречни във всяко отношение. Антов имаше леки колебания в изнасянето на топката, но в защитен план и той се справи добре.

Много приятно с играта си изненада Тибо Вион. Французинът не спря да снове по целия фланг и тормозеше отбора на Клуж постоянно.

Отляво започна Греъм Кери, който пък показа завидно желание. Той знае, че за този пост има сериозна конкуренция в лицето на Мазику и се раздаде на макс.

Амос Юга и Жеферсон обезличиха напълно вътрешните халфове на румънците. Двамата изнасяха добре топката и рушаха всяка атака на Клуж още в зародиш.

Човекът диригент за ЦСКА трябваше да бъде Санкаре. Французинът борави добре с топката, но на моменти изглежда твърде тромав и статичен.

В атака "Армейците" разполагат с две истински шила в лицето на Георги Йомов и Али Соу. Нито един от двамата не успя да се разпише, но както и в предните мачове, те отново няколко пъти взаимодействаха много добре и създадоха главоболия на защитата на румънците.

Много се коментират двете най-добри ситуации за гол, които се откриха пред Али Соу, но той реално даде всичко от себе си и при двете. В първата ситуация ударът му беше блокиран със самоотвержен шпагат, а при другото положение, което се откри пред него, гамбиецът едва стигна до топката с глава.

Отделен въпрос е, че той отново имаше огромно влияние върху цялостното поведение на отбора на терена. Соу е футболист със страхотни качества и вероятно ЦСКА няма да успее да го задържи още дълго в редиците си.

В крайна сметка, може би ЦСКА имаше нужда от точно един такъв мач. Мач без особено напрежение върху играчите, срещу достатъчно силен отбор, в който и те самите да се уверят във възможностите си и да си повярват.

Дали е така, само времето ще покаже. Поводи за усмивки и оптимизъм обаче има и това е най-хубавото на този етап.

Сега ЦСКА бързо трябва да забрави за тази среща, да слезе от крилете на Европа и да се върне в родната действителност. Вече няколко пъти видяхме, как след добри мачове в турнира, после отборът изпитва трудности на родната сцена. А тук е основната цел и задача пред тима. Тя е ясна на всички и никога няма да бъде различна. ЦСКА поизостана малко, но разликата все още може да бъде наваксана. Чисто футболно, всички предпоставки затова са налице, но в България често се появяват и някои странични фактори, които "незнайно" защо, в последните години...винаги облагодетелстват един отбор от североизточната част на нашата родина.

За най-успешния български отбор обаче друга алтернатива няма. "Армейците" разполагат с нужния потенциал и трябва да дадат всичко от себе си за мощна атака към титлата в Първа лига.  Детронацията на отбора от Разград никога не е изглеждала толкова близо. Лудогорец напоследък показва доста колебания в играта си, а прогресът в ЦСКА е очевиден. 

 

Александър Линдарев, Gol.bg