Време разделно в ЦСКА

Вече сме към края на сезон 2020/21 и част от въпросителните отпаднаха. Единствено въпрос на време е "Лудогорец" да узакони поредната си титла. ЦСКА и "Арда" ще се сборят за Купата на България. В зависимост от победителя в турнира ще се разпределят и другите квоти за Европа, но и там обичайните заподозрени са ясни. "Локо" (Пловдив) няма как да се размине с евротурнирите.

Същото се отнася и за ЦСКА. Вероятно и "Арда" ще хване ръка – през Купата или първенството. Шансът за изненада е твърде минимален, но го има и седмият в класирането ще мечтае до последно. Надеждата е жива, както и интригата. ЦСКА има една голяма цел – спечелването на първи трофей от 2016 година насам! Купата е на една ръка разстояние, но не стига само да се протегнеш, за да я спечелиш. Защото така беше и преди година, както и преди две. Нужно е пълно раздаване на финала, нужни са рискове, които не бяха поети във финала срещу "Локо" (Пловдив), важна е смелост и класа. Турнирът обаче е ясен – всичко или нищо! Въпросът е какво се прави в първенството, където остават 5 мача, които нямат особено голямо значение. Според философията на ЦСКА, щом отборът не е първи, няма никакво значение дали е втори, трети или дори по-назад в класирането. Това обаче няма как да стане с оглед на сегашното съотношение на силите. ЦСКА може да си гарантира най-малко третото място още в понеделник с победа на обезкървения тим на "Арда", който пътува из страната с по две полеви резерви заради десетките проблеми.

Следва нядбягване с "Локо" (Пловдив) за второто място, но позицията на подгласник не изглежда като утешение за „червените“. В последните години те неизменно са втори, което по-скоро оставя горчив вкус, отколкото да е някакъв повод за гордост. Мачовете с "Арда", ЦСКА 1948, "Лудогорец", "Локо" (Пловдив) и "Берое" обаче могат да бъдат чудесен тест. Тест за това кои в отбора на „червените“ имат манталитет на победител, с кого може да се атакува титлата следващия сезон, кои ще са хората, които ще дръпнат тима нагоре. По дефиниция всеки, който играе на „Армията“, би следвало да е победител, но това съвсем не е така в последните години. Тук често идват чужденци от скромни отбори, свикнали да се борят за оцеляване. За тях е напълно нормално да се печелят домакинските мачове, но и да се губи навън не е голяма драма, а обичайна практика. Тези легионери трудно се пречупват тук, че не съществува нищо друго, освен победата.

В ЦСКА има футболисти с неясно бъдеще, но и такива, за които се знае, че няма да останат на „Армията“. Дошлите под наем Адалберто Пеняранда и Джером Синклер ще стягат куфарите. Те имаха някои проблясъци, но нито един от тях не се превърна в ключов футболист. Пеняранда е контузен и вероятно няма да облече отново червената фланелка, Синклер е резерва. Същото се отнася за Жюл Кейта. Той се контузи срещу "Левски", а преди това няколко месеца бе в неизвестност.

С изтичащи договори с клуба са Петър Занев и Греъм Кери. С оглед на последните им изяви капитанът по-скоро няма да остане при „червените“. Той вече дори не е първи избор за резерва, което ще го накара сам да направи крачката да си тръгне. Кери също не е основен футболист и може би краят на договора му ще бъде и край на престоя му в София.

Има още чужденци, които са с неясно бъдеще. Договорът на Жеферсон също изтича, оо има и опция да остане още година, ако двете страни са заинтересовани. Същото се отнася за Тиаго Родригес, който вече 4 години е на „Армията“. Доскоро той изглеждаше незаменим за важните мачове, но напоследък Феде Варела дори го измести от състава, което означава, че влиянието на португалеца избледнява.

Българите също не са с имунитет. Пламен Гълъбов е просто дубльор и в един момент тази роля може да му омръзне. Георги Йомов изглежда безспорен, както и Иван Турицов. Не така стоят нещата с младите Митко Митков, Мартин Смоленски или Александър Бучков, които е по-вероятно да бъдат преотстъпени.

Всичко това трябва да бъде решено още в края на май, за да може да се игради нов хомогенен състав, като се запази гръбнака му. Като основни футболисти се очертават Густаво Бусато, Юрген Матей, Мено Кох, Брадли Мазику, Амос Юга, Феде Варела, Енрике Рафаел и Жорди Кайседо. Да, всички са чужденци, но именно те носят добавеното стойност. Българското присъствие ще бъде гарантирано от Иван Турицов, Георги Йомов и Валентин Антов – в случай, че последният се върне в тима през лятото. За другите пък ще настъпи време разделно. А това ще се освободи място за нови хора в отбора. Които ще паснат на идеите на Любо Пенев и ще бъдат по-гладни за победи.

Христо Бонински, "Мач Телеграф"