ЦСКА си загуби времето с Енрике

Моментът на раздялата между ЦСКА и Енрике Рафаел настъпи. Това е и логичният ход на събитията, тъй като във футбола няма нищо вечно, още повече когато говорим за отношения клуб - чуждестранен футболист.

Нито той ще липсва на отбора, нито отборът ще му липсва. Химията така и не се получи, а играчът си остана загадка и вечната нереализирана надежда. Казано накратко - ЦСКА си загуби времето с Енрике.

Бразилецът пристигна на "Българска армия" през 2017-а и бе първото лятно попълнение на червените. Дойде с големи очаквания и плановете за него бяха огромни, тъй като носеше етикет - ляво крило, преминал през юношеските формации на грандовете Интернасионал и Атлетико Минейро, много бърз, с фантастичен дрибъл и висока перспектива за развитие.

В много малко мачове обаче той успя да разгърне пълния си потенциал. Силните му изяви бяха истинска рядкост. Четири години по-късно Енрике си тръгва от Борисовата градина, но не през парадния изход.

За него никой няма да съжалява, а съвсем скоро ще бъде забравен, защото така и не направи нищо, за да остави някаква следа на "Армията". Парадоксално, но и красноречиво е, че запалянковците все още се чудят дали името му е Рафаел Енрике или Енрике Рафаел...

Можем да направим сравнение с пристигналия по същото време Тиаго Родригес, който се превърна в капитан и барометър на тима, отбелязвайки куп важни голове и давайки десетки асистенции. За разлика от колегата си бразилецът остана в миманса, а огромното доверие към него бе необяснимо.

Във времето, когато не бе контузен, Енрике бе хаотичен и в повечето случаи незабележим на терена, а силните мачове и головете му се броят на пръсти. За 48 месеца в Борисовата градина той струва на ЦСКА над 1 милион долара във вид на заплати, премии и откупващата клауза от предишния му клуб.

За всичко това бразилецът се отблагодари с 3 по-важни гола и една запомняща се асистенция. Той откри резултата за победата над един осакатен Левски с 3:2 в мач, който не решаваше нищо през месец май 2018 година. Преди няколко месеца донесе победата над Етър с 1:0 на "Армията", а апотеозът му бе при отстраняването на Лудогорец от тазгодишната надпревара в турнира за Купата на България.

Той бе с огромна заслуга за триумфа на червените в Разград, тъй като вкара единия и подаде за другия гол при успеха с 2:1. Все пак е твърде малко за над 1 милион долара, нали?! Сухата статистика от престоя на бразилеца в ЦСКА е показателна - много малко голове, твърде малко асистенции и изключително малко мачове с пълни 90 минути на терена!

Не се изяви на висота и при нито една от трите еврокампании, които записа с ЦСКА. В нито един момент не се превърна в ключов играч за отбора, а прогресът му си остана химера. В крайна сметка се стигна до неизбежната, макар и закъсняла раздяла. На "Армията" загубиха твърде много време с него.

Отдавна се видя, че освен добър дрибъл този играч няма никаква финализация. Нито притежава голов удар, нито има завършващо подаване. А освен това е и твърде страхлив, липсва му голямо сърце и хъс за по-сериозен футбол. Престоят му в ЦСКА ще бъде запомнен основно с две неща - ниската ефективност и честите контузии.

Явор Пиргов, "Тема:Спорт"