Най-големият македонски треньор за последните 30 години – Гьоко Хаджиевски е добре познат на българските футболни фенове от престоя си най-вече в ЦСКА през сезон 1993/94, а години по-късно бе начело и на друг наш тим – "Вихрен". Поводът за интервюто на "Мач Телеграф" са евентуалните мачове между македонския "Струга" и ЦСКА в Лигата на конференциите. Той беше попитан и за спомените му от периода в Борисовата градина, както и за представянето на неговите сънародници на европейското първенство.

- Господин Хаджиевски, къде ви намираме в момента?

- Сега съм си вкъщи – в Скопие. Почивам си и гледам европейското първенство, където всички тук в Северна Македония се вълнуват защото и нашият национален отбор за пръв път е на финалите.

- За последно водихте тима на "Емирейтс" в Обединените Арабски Емирства. Какво стана там?

- Все още не е ясно дали ще продължа в този отбор. В момента няма кой да вземе решението – и за мен, и за футболистите дали ще останем. Просто защото има смяна на ръководството и докато тя не завърши всичко ще е неясно. Мисля, че до десетина дни ще стане ясно къде ще продължа.

- Има ли оферти към вас?

- Нормално е да има. От доста години работя в Арабския свят, където постигнах добри резултати. Хората ме познават, знаят какво мога и предложения ще има. Както от Обединените Арабски Емирства, така и от Саудитска Арабия, но засега се очаква първо развоя на събитията в настоящия ми клуб. А що се отнася до последния ми отбор – Емирейтс, там стана нещо уникално. Две години подред класирах тима за Висшата лига на страната. Клубът е с добро име и традиции в страната, но преди време изпадна. Първата година бяхме с 10 точки пред последния некласиращ се отбор 4 кръга преди края. Прекратиха първенството заради коронавируса и никой не взе промоция. А ние на практика вече се бяхме класирали. На втората година вече успяхме. Но сега чакам да видя дали ще остана. Ако не стане, вероятно ще се върна в друг клуб от страната или от Саудитска Арабия. В емирствата имах един период от две години, в които имах само две загуби.

- Хората в България ви помнят най-вече от периода ви в ЦСКА. Следите ли какво става при „червените“?

- Винаги, когато мога. Интересувам се много, разбира се. Имах и български доктор в "Емирейтс" – Емил. Работил е и в ЦСКА. Той също винаги ми даваше информация какво става. От победата над "Рома" в групите на Лига Европа видях головете. Когато съм толкова далеч, цели мачове не мога да гледам.

- ЦСКА чака съперника си в Лигата на конференциите измежду северно македонския "Струга" и латвийския "Лиепая". Познавате ли добре "Струга" и този тим ли ще продължи напред? И въобще има ли значение за ЦСКА с кой от двата отбора ще играе?

- Аз мисля, че няма значение. ЦСКА е много по-силен и от двата отбора. С който и от тях да играе, ще е абсолютен фаворит. "Струга" не съм ги гледал. Познавам много добре треньора им Сърджан Захариевски. Той е мое момче. Беше ми футболист, когато аз бях треньор на "Докса" Драма. Освен него, при мен тогава играеше и Милен Радуканов, който пък ми беше футболист в ЦСКА. "Струга" за първи път влязоха преди година в Първа лига на Северна Македония, а следващия сезон ще дебютират и в Европа.

- Какви са спомените ви от ЦСКА?

- Само хубави. Оставих много приятели. В ЦСКА ме покани Вальо Михов. След него двама други президенти се смениха когато той стана шеф на футболния съюз. Накрая завърших при Петър Калпакчиев. Мисля, 2002-а или 2003-а дойдох отново на „Армията“ като треньор на "Вардар" за контрола с ЦСКА. Когато излязох от тунела, цялата публика на ЦСКА стана на крака и ме аплодира. Стана ми много приятно.

- А от самия сезон и мачовете с ЦСКА какво си спомняте?

- Като резултати въобще не беше толкова слаб сезона. В Европа първо бихме с 8:0 "Балцерс" от Лихтенщайн. След това направихме два много хубави мача с "Бенфика", който тогава беше силен отбор с много звезди. След това през същия сезон стана шампион. В Лисабон до края губехме с 1:2, но в последната минута ни вкараха трети гол и това вече им даде по-голямо предимство. На реванша пак ни биха, но нямаше от какво да се срамуваме. В България шампиони нямаше как да станем. "Левски" тогава беше много силен. Имаше 7 или 8 човека, които бяха в националния отбор и играха на световното в САЩ през 1994-а. Говоря за Кременлиев, Боримиров, Цанко Цветанов, Николай Тодоров, Сираков. А ние имахме само един национал и то в разширения състав, не титуляр на България – Ивайло Андонов. Той беше най-добрият ни играч. При мен бяха Павел Дочев, Зарко Мачев, Ваньо Шишков. Моите сънародници Люпчо Марковски, Бобан Бабунски и Саша Чирич също бяха в ЦСКА. Чирич впоследствие вкара доста голове в Бундеслигата като игра в "Нюрнберг" и "Айнтрахт". Въпреки това изиграхме много равностоен мач с Левски. Биха ни 2:1, като Наско Сираков вкара победния гол за тях десетина минути преди края. При 1:1 имахме златен шанс да поведем. Анатоли Нанков излезе сам срещу вратаря им, но удари греда.

- Бяхте близък и с Христо Стоичков...

- Да, Стоичков ми е като брат. Поканих го и ми дойде на гости в Скопие. Големи приятели бяхме с него. После бях на симпозиум на УЕФА в Барселона и тогава му отидох на гости.

- С кои други легенди на ЦСКА бяхте близък?

- Доста са. Може би най-близък съм с Георги Илиев-Майкъла. В ЦСКА пък помощници ми бяха Спас Джевизов и Стоян Йорданов.

- Защо си тръгнахте от ЦСКА?

- Трябва да ви кажа, че 100% от ръководството беше зад мен. И началникът на „Армията“ генерал Любен Петров много ме обичаше и ме подкрепяше. Имаше обаче голям медиен натиск от някои журналисти. Оставаха няколко кръга до края на първенството. Вече не издържах. А и "Вардар" – другият клуб на сърцето ми, с който съм 5 пъти шампион на Македония, ме искаше да се върна. Жена ми също ми се чудеше защо напускам България, след като ни беше толкова добре тук. Медийният натиск и поканата от "Вардар" ме накараха да взема това решение.

- Защо според вас българският национален отбор от толкова много време не върви?

- Наистина не мога да си обясня как е възможно това – държава с такива традиции и големи клубове като България да не може толкова време да сглоби силен национален отбор. Сега имате много нови и млади момчета, като се надявам отново да станете силата, която някога бяхте.

- Може ли ЦСКА да спре доминацията на "Лудогорец"?

- Може, разбира се. "Лудогорец" доминира, много е добре финансово и като организация. Всички клубове в България трябва да се стремят да бъдат като "Лудогорец". Когато и "Левски" и ЦСКА станат по-силни, първенството ви ще стане още по-интересно. Пожелавам успех на ЦСКА и на националния ви отбор.

Здравко Гюров, "Мач Телеграф"