Днес своя 77-ми рожден ден празнува Великият Аспарух Никодимов! За тези години легендарният полузащитник и треньор на ЦСКА не е загубил и капчица от своя футболен и аналитичен ум!

Паро започва своята кариера като футболист в Сава Михайлов София през 1960, а през 1961 е привлечен в Септември София, където дебютира същата година едва на 18 години. През 1964 преминава в ЦСКА. Приключва кариерата си в отбора на Сливен, където играе от 1975 до 1976.

За отборите на ЦСКА Червено знаме и ЦСКА Септемврийско знаме изиграва 296 срещи и отбелязва 58 гола в „А“ група за периода 1964 – 1975. Шампион на България шест пъти – през 1965/66, 1968/69, 1970/71, 1971/72, 1972/73 и 1974/75. Носител на купата на Съветската армия пет пъти – през 1964/65, 1968/69, 1971/72, 1972/73 и 1973/74 с отбелязани 18 гола.

Веднъж става носител на купата на Съветската армия и с отбора на Септември София през 1959/60. За Септември София има 5 мача и 2 гола в „А“ група, а за Сливен има 16 мача и 4 гола. В европейските клубни турнири за ЦСКА изиграва 34 мача (28 за КЕШ и 6 за КНК) и отбелязва 4 гола (2 за КЕШ и 2 за КНК).

Достига до полуфинал на КЕШ с отбора на ЦСКА през 1967. Един от най-добрите дефанзивни халфове за времето си. Завършва ВИФ „Георги Димитров“. „Заслужил майстор на спорта“ от 1968. Избран е в разширения отбор на петдесетилетието на ЦСКА.

Национален състезател с 25 мача и 8 гола за А националния отбор в периода от 1963 до 1975, 1 мач с 1 гол за Б националния, 9 мача с 4 гола за младежкия и 17 мача с 9 гола за юношеския национален отбор. Участва на Европейското първенство за юноши през 1962 в Румъния като играе в 7 мача и вкарва 4 гола. Участва на Европейското първенство за юноши през 1963 в Англия като е капитан на отбора и играе в 5 мача и вкарва 2 гола. Участва на Европейското първенство за юноши през 1964 в Холандия.

Попада в разширения състав на Националния отбор за Световното първенство през 1966 в Англия, но контузия го вади от тима. Дебютира за националния отбор през ноември 1966 при победата с 6:1 над Югославия. Участва на Световното първенство 1970 в Мексико като играе в 2 мача, вкарва първия гол срещу ФРГ при загубата с 2:5, и на Световното първенство 1974 в Германия играе в 2 мача. Сребърен медалист от Олимпийските игри през 1968 в Мексико.

След прекратяването на състезателната си кариера започва да тренира отбора на Своге. От 1976 до началото на 1979 е треньор в школата на ЦСКА, като е първи треньор на известни футболисти като Любослав Пенев, Емил Костадинов и Кирил Качаманов. В началото на 1979 е назначен за помощник-треньор на Никола Ковачев – Тулата, а след уволнението на Тулата през април 1979 до 1983 е старши треньор на ЦСКА.

През този период червените завоюват четири поредни пъти шампионската титла – 1979/80, 1980/81, 1981/82 и 1982/83, и печелят купата на Народна република България през 1980/81 и 1982/83.

В европейските клубни турнири – КЕШ под ръководството на Никодимов е постигната най-забележителната серия от успешни мачове в историята на тима. През периода 1980 – 1983 ЦСКА елиминира Ливърпул Англия (тогава трикратен носител на КЕШ), Нотингам Англия (двукратен носител на КЕШ), Монако Франция, Реал Сосиeдад Испания, Гленторан Северна Ирландия, Шомберки Полша, Омония Никозия Кипър. ЦСКА достига полуфинал за КЕШ през сезона 1981/1982 и четвъртфинал през сезона 1980/1981. През пролетта на 1983 е отстранен от поста старшитреньор на ЦСКА и за кратко се завръща в ДЮШ на ЦСКА.

След това работи в Дунав Русе от началото на 1983 до 1984 като вкарва тима в А група. Отново се завръща в ДЮШ на ЦСКА, а от 1985 е старши треньор на военния отбор на Чавдар, което реално е втория отбор на армейците. От август 1987 до 1989 е треньор на Стад Тюнизиен Тунис като печели купата на Лигата в Тунис. Сезон 1989/90 е треньор на Етоал дьо Саел Тунис.

Завръща се на треньорския пост в ЦСКА през есента на 1990. През втория треньорски мандат ЦСКА печели сребърни медали 1990/91 и златни медали 1991/92 в първенството. През 1993 Никодимов отново е принуден да напусне ЦСКА. В началото на 1993 за кратко води Лекс Ловеч с помощник-треньор Радослав Здравков, но напуска през лятото, за да поеме отново Дунав Русе.

След това ръководи отбори от юношеските формации, аматьорската лига, работи като старши треньор на Металург Перник през сезон 1995/96, Велбъжд Кюстендил през 1997 с помощник Цветан Йончев и Омония Никозия Кипър през 2000. През 2001 се връща за трети път на поста старши треньор на представителния мъжки отбор на ЦСКА. Води представителния отбор на ЦСКА от юни 2001 до декември 2001, когато е освободен и заменен с Луиджи Симони.

През лятото на 2003 е назначен за треньор на Берое Стара Загора като спечелва промоция за отбора в А ПФГ. Отстранен е от Берое Стара Загора през септември 2004. Избран е за треньор №2 за 60-годишнината на ЦСКА след гласуване на официалния сайт на ЦСКА. През 2016 е член на надзорния съвет на ЦСКА.

Материал на "Тема:Спорт"