ЦСКА е сбирщина от страхливи дърводелци

ЦСКА загуби за втори пореден път от Левски по най-позорния начин и така през календарната 2022-ра година тотално абдикира от този мач. Начинът, по който изглеждаше червеният отбор в неделя е пряко отражение на всичко случващо се в клуба през последните години. Не е срамно да загубиш. Не е срамно да сгрешиш или да нямаш ден. Срамно за ЦСКА е да изглежда по този начин. На терена и извън него!

Към този момент в Борисовата градина не се вижда и частица проявление на традициите, историята, етиката, морала, дисциплината, величието и всички изконни ценности, които е проповядвал години наред този еталон в спорта. На стадион “Васил Левски” червените обраха реколтата и плодовете на политиката, която се налага в последните сезони. И за пореден път лъсна един от основните проблеми – СЕЛЕКЦИЯТА!

И тук не говорим в частност за качеството на този и онзи. Дори няма да поставим на първо място очевадни факти от рода, че се привличат неподготвени тактически, слаби физически или зле технически футболисти. И че почти всички от тях са с изключително нисък футболен интелект. По-страшното е, че ЦСКА прилича на сергия. На “Българска армия” всячески се опитват да докажат, че не различават бизнеса в чистия му вид и тази магия наречена футбол. Или просто става въпрос за много по-ниска селекционна експертиза от тази, която притежава Станимир Стоилов, който сложи всички явни и скрити селекционери на „Армията” в малкия си джоб с привличането на Велтон и Сонко.

Червените в последните години не работят в насока да изградят отбор, а наподобяват тържище. Борса за доведени от всевъзможни краища на света футболисти, като надеждата е един-двама от тях да станат и да бъдат продадени, а спечелените от тях суми да компенсират загубите от останалите, които могат да бъдат натирени и да продължат по пътя си, попадайки в графата на счетоводния баланс именувана “добре премерен риск”. По този начин обаче отбор не се гради. И това ясно се видя в неделя на Националния стадион, където

Отборът победи Сбирщината. В много случаи за провалите на ЦСКА бяха обвинявани треньорите. Саша Илич е 15-ият (вече им губим бройката), който сяда на горещия стол в рамките на 6 години. В този аспект имаме ясно доказателство, че ръководство и собственици (двете понятия се припокриват изцяло) нямат изградена визия за това как трябва да изглежда наставникът на червените и какво се очаква от него като стил и поведение. Но няма да е честно и да стоварим изцяло вината върху треньорите. Всяко лято в Борисовата градина биват привличани по десет нови, за да заменят приблизително същата бройка напуснали. Това какво говори? Много просто – за да се налага запълване на подобна дупка, то значи някой не си е свършил работата 12 месеца по-рано. И продължава да не я върши или го прави на парче без ясна изградена визия и стратегия. За това в ЦСКА постоянно правят селекции, но не и отбор. Това е безусловният извод, който са налага след толкова години натрупвания.

Към настоящия момент селекцията се точи вече четвърти месец, като футболистите в съблекалнята ще настинат от течението, което се получава от постоянно отварящата се и затваряща се врата. А гледайки представянето на неможещият да спечели едно единоборство Бамба, все още отслабващият Назон, който в комплект с Гарсес не могат да надиграят ек на ек и бидон, както и лутащият се, страхлив и безхарактерен Туфегджич, който шутира към вратата веднъж на 3 мача, то нещата се изясняват. Каква бе идеята с привличането на сръбския халф? От него се очакваше да прави разликата, а той остана резерва в първия мач с Базел, не игра нищо в реванша с швейцарците и бе трагичен срещу Левски?

А какво да кажем за центъра на отбраната? Там личат имената на Мено Кох и Махмутович. Двама неумеещи да изнасят топката централни защитници. Нидерландецът за пореден път показа, че води топката все едно е обул ботуши. Тези стават да брулят орехите. Саша Илич пък трябва да отговори защо срещу Левски не се потърси нещо различно с включването в игра на Симеон Александров. При тежките проблеми на фланговете той дори не попадна в групата, където бяха Жеферсон (за него е казано вече всичко) и Махмутович, който при появите си на терена поражда въпроса дали има проблем с вестибуларния или с двигателно-опорния апарат, а може би и с двете. Откъде ги намират такива тежки дърводелци в ЦСКА никой не знае.

Червената общност е разделена. Голяма част от нея не иска и не може да се задоволи със слабата игра в първенството за поредна година. Примиряването със среднячеството доведе до бездушното представяне в последните два мача с Левски. В тях армейците дори не “играйкаха”, те просто бяха неми свидетели на случващото се на терена.

Явор Пиргов, "Тема спорт" (заглавието е на Gol.bg)