Вечното дерби е тръпка, емоция и неизвестност

Понеделник, 17 април, 17:30 часа, стадион „Васил Левски“, един мач, който винаги е бил и ще бъде номер 1 за българския зрител. След цели 211 дни отново червеното ще се сблъска със синьото в събитие, което обикновено наричаме футболна война.

И това вечно, но и друго по своята лична предистория дерби, е с повишена степен на любопитство. От едната страна е устременият към лелеяната титла тим на ЦСКА, от другата Левски, който е далеч назад в класирането, напуснат е от Мъри Стоилов и не знае накъде ще го завее вятъра оттук-нататък. Все отправни точки, които усилват любопитството пред зрелището.

Трите точки за ЦСКА са с огромна цена. Никога в последните поне 20 години победата не е била толкова безценна.

На последно място в списъка от ползи е поставено удоволствие от унижението на вечния враг. Този път е много по-различно – трите точки съкращават пътя до 32-а титла поне наполовина.  При успех днес може да бъде закупена първата партида шампанско, което ще се лее обилно на „Българска армия“ в началото на юни. Крачката ще бъде необичайно широка, защото ще бъде изпратено послание към Разград. И то ще гласи – бихме Левски и вече няма кой да ни спре. И това ще е прелюдия за подхода към 30 април, когато може да бъде извървяна другата половина и плейофите да се превърнат в една формалност. Ролите се променят и Лудогорец пие от горчивия лек, който те дават на противниците си в последните 11 сезона.

Изобилстват обективните мнения, че този отбор на ЦСКА не заслужава да стане шампион заради бледата продукция на терена. Това се споделя от всички неутрални наблюдатели, а и мнозина скептици в червено смятат, че ЦСКА не разполага с шампионски отбор. Но победата срещу Левски може да пречупи и тази логична хипотеза. Какво значение имат детайлите, когато класирането и точките говорят за противното. През есента ЦСКА загуби от Левски и Лудогорец в рамките на 20 дни, а сега за по-малък отрязък от време може да ги победи. И тогава, кой би се наел да обяснява нещо за играта, за треньора, за футболистите и най-вече за „бившия“ собственик Гриша Ганчев. Устите се запушват, еуфорията е пълна, всички нюанси се поставят под похлупак.

Може ли ЦСКА да спечели срещу Левски днес и отговорът е твърдо да. И основната причина боде очите. Дербито ще е първия мач на отбора на Станимир Стоилов без самия Станимир Стоилов да е пряк участник в събитията. Той вече е само зрител и определено това ще се отрази. Промяната е генерална, фундаментална, но пък срокът е твърде кратък за да забравят подопечните на Стоилов да играят в неговия стил. Левски със сигурност не е по-слаб отбор от ЦСКА, което лесно се опровергава от 19-те пункта разлика в класирането. Но тези 19 точки не са спечелени в директен двубой, а Левски няма слаб мач срещу ЦСКА от 25 април 2021 година. А болшинството от футболистите в сини фланелки, които ще излязат на терена в 17:30 часа имат самочувствието, че не са загубили от червения си съперник и не са допуснали гол в цели четири поредни сблъсъка. За вечното дерби това си е стандарт. Допреди това психологическото преимущество бе изцяло на страната на ЦСКА вследствие на епохалните серии на Стойчо Младенов, а след него превъзходството бе и 
затвърдено. Но трендът е пречупен и променен и е напълно ясно, че човекът който го стори ще е пред телевизора. Или на стадиона, не се знае какво е решил!

Извън емоцията, която е всеобхватна и специална в конкретния случай, имаме и много силен спортно-технически антагонизъм. Коментаторите и анализаторите в студията със сигурност ще се спрат на огромните разлики във футболен аспект. Саша Илич залага твърдо на проблематичната схема 3-5-2. А индикациите са, че Топузаков няма да промени нищо спрямо последните мачове на Левски и ще заложи на 4-2-3-1. В модерната епоха на футбола сблъсъкът между тези две тенденции е легендарен. Но като цяло вариантът на Левски е по-прогресивен. И това означава, че повече футбол поне в началните минути може да се очаква в синьо. Но пък през сезона червените доказаха, че могат да започнат по един начин и да завършат по съвършено различен. Могат само да присъстват, а после изведнъж да избухнат. И най-голямото предимство на този отбор, който е силно подценяван, е в степента на неговата реакция. В модерния футбол това е огромно достойнство, което притежават само най-добрите. Може и да битуват мнения, че Илич е треньор с много дефицити, но 
едно няма как да не му се признае – той по ненадминат начин влияе върху събитията на терена. И ако не му се получи с титулярите, го прави с резервите. Истината е, че ЦСКА в рамките на един мач може да се промени от много лошо към много добро.

Не на последно място ЦСКА разполага с Назон, Морено и Гарсес. Все футболисти от типа хищници. Всеки един от тримата може да вкара гол от нищото. И най-важното, което носи изначално предимство на ЦСКА през цялото първенство. Всяко статично положение, при което неколцина червени фланелки влизат в наказателното поле на съперника вече е половин гол. Елин Топузаков до голяма степен е поставен в условията на труден експеримент. На него му се падна съмнителната чест да изпита ударите на най-тежките оръжия на противника. ЦСКА не е отборът от септември, който Левски прегази с лекота. Тогава ги нямаше терминаторът Назон и  моторетката Хайнц. А Илич бе в някакво временно умопомрачение, защото схемата на ЦСКА бе 4-2-3-1. И при огледални постройки далеч по-опитният и по-можещ Станимир Стоилов унищожи легендата на Партизан. Но 211 дни не са малък период и нещата поне като предварителни очаквания са коренно различни.

Но винаги ЦСКА – Левски е мач за историята. Друг и по-различен са временни обстоятелства. Вечното е тръпката, емоцията и неизвестността. И потъвам в тайнственост с напомнянето, че само след месец ще има и още едно вечно дерби. Тогава вече пък ще е още по-любопитно и всеки може сам да си отговори защо.

Материал на Жаклин Михайлов