Впечатлението от начина, по който Саша Илич гледа на нещата от футбола и живота, дава ясен отговор защо той за една година спечели уважението и дори любовта на червените фенове. С една дума – защото е истински. Може и да не е най-големият треньор на света, но изрича нещата както са си. И няма в какво да бъде упрекнат. Със Саша Илич ЦСКА спечели рекордните 84 точки, или средно по 2,4 на мач. Не стигнаха за титлата, защото бяха необходими само още две и вината да ги няма е единствено и само на Иван Турицов. В ерата на хегемонията няма друг треньор, притиснал толкова здраво до стената непобедимия на и извън терена Лудогорец. Без фанфари, без клетви във вярност към червената идея, без постоянно раболепничене пред великата публика, Саша го направи по своя непринуден и лежерен начин. Да, ЦСКА не играеше при него някакъв извънземен футбол, но печелеше болшинството от мачовете си.

И да сравним нещата между есента на Саша и есента на Нестор. При единия сърбин всичко се случваше някак монотонно и без ажиотаж, но точките се трупаха в актива. При другия в началото се случиха фойерверки като мача на „Лаута“, но последваха други, в които играта залиня съвсем и трябва да се отчете, че полусезонът завърши тягостно и минорно. И най-меродавното сравнение е при индивидуалните изяви. При Илич „дебелакът“ Назон се разигра в края на есента и бележеше голове на конвейер. Сега е бледа сянка на себе си цяла есен. Плажните играчи Морено и Гарсес нанизаха по десетина гола при Илич, сега прехвалените Фаетон и Естрада не могат да отлепят и представянето им е на отделни проблясъци. Норвежецът Хайнц пасна чудесно още от дебютния си мач при Илич, сега е неузнаваем под мотото „лични проблеми“. Дори за налагането на Кареасо и превръщането му в ключов играч заслугата е на Илич.

И стигаме до това, което най-много ни касае – българските футболисти. И да си отговорим на въпроса къде щеше да бъде Християн Петров, ако не го беше наложил в основния отбор точно Саша Илич.

свързани статии

Колосални са разликите между Илич и Нестор, но поне засега те са в полза на първия. Саша правеше постоянни ротации и даваше шанс на целия набор от играчи. Сега Шагоян, Шопов, Морено, Туфекджич, Кох са футболисти от периферията, което е евфемизъм на ненужни и готови за освобождаване или преотстъпване. Което пряко отвежда към съждението, че Нестор иска да изиграе целия сезон с ограничен брой състезатели. А това изглежда пагубно в конкуренцията срещу притежаващия играчи за три отбора Лудогорец. Не съм го измислил аз онова с широчината на състава!

Но дотук със сравненията. Ако Илич има някакъв голям грях към ЦСКА, то това безспорно е отпадането от Сепси. Но той бе на тъча само в мача на „Армията“, така че цялото унижение от 0:6 е поделено. Колко обаче е точен Саша в самооценката, че резултатите във футбола определят всичко. И никой не може да отрече, че това е самата истина. Ако Турицов бе вкарал дузпата, нещата щяха да изглеждат коренно различно, защото нямаше да има след това и Сепси.

Но станалото не може да се върне назад, а Илич доказва и в Гърция, че става за треньор. Отборът му Атромитос твори чудеса, опъна се на Панатинайкос, Олимпиакос и Арис. Това също е доказателство, че всъщност Илич говори на терена, а не извън него.

Саша Илич дойде в България, видя ни какво представляваме, постигна рекордно точково постижение и притисна максимално до стената Лудогорец. В известна степен това е повече от всички други треньори на ЦСКА в периода на Гриша Ганчев. И наистина ще се окажат верни думите му, че е направил не малко в България. Когато фактите говорят, критиците трябва да замлъкнат.

Материал на Жаклин Михайлов

* заглавието е на Gol.bg