ЦСКА постигна две поредни победи след загубата с 0:1 от Черно море, която разклати много силно стола на старши треньора Нестор Ел Маестро. В крайна сметка специалистът успя да запази поста си, след като червените надиграха Арда за купата с 1:0 и Берое в първенството с 3:0 у дома.

Тимът показа малко по-добро лице в тези мачове, като особено срещу старозагорци изглеждаше доста офанзивно. И ако една от основните причина за това е, меко казано, странният облик на заралии, то друга е появата на Мартин Стойчев от първата минута. 20-годишният десен бек все още се напасва към тима и не изигра най-силния си мач в неделя на националния стадион.

Самото му позициониране и поведение по терена обаче бяха достатъчни, за да придадат различна физиономия на ЦСКА. Стойчев е краен защитник с доста по-офанзивен профил от титулярния избор на тази позиция Иван Турицов. Неслучайно в юношеските години той дълго време бе използван като крило.

Специалистите се обединяват около мнението, че за налаганата от Нестор Ел Маестро тактическа постройка 4-4-2 с ромб в средата на терена и без изявени флангови нападатели включванията на крайните бранители в атака са от изключителна важност. И появата на Стойчев е доказателство за това.

Досега през сезона от двете страни на ариергарда действаха основно Турицов и Тибо Вион, като и двамата не са еталон за активни в нападение бекове. Имат сериозни технически дефицити и въпреки двата красиви гола на французина в първия пролетен кръг срещу Ботев Враца, е ясно, че той не може да придава някаква острота в играта на ЦСКА. Особено поставен на нетипичната за него позиция отляво на защитата.

Затова и с включването от първата минута на Стойчев срещу Берое бе много любопитно цялостното поведение на армейците в атака. Защото, когато заралии владееха топката, тимът на Ел Маестро се придържаше към основната формация 4-4-2, при която външните халфове в ромба Кареасо и Фаетон помагат на бековете Стойчев и Вион. В нападение обаче постройката доста се изменяше, като армейците на практика заиграваха с трима централни защитници.

Французинът се прибираше към Християн Петров, докато бившият футболист на Септември и Арда се включваше в предни позиции при всяко притежание на червените. Мартин се изтегляше толкова високо, че заставаше на една линия с Фаетон, който също променяше позицията си и излизаше на тъчлинията. Двамата често действаха и на ръба на засадата редом до нападателите Линдсет и Каранга. Кареасо също се изтегляше по-напред и организираше атаките заедно с Шопов, а Амос Юга единствен от халфовете оставаше пред защитното трио.

По този начин офанзивният вал на ЦСКА придоби сериозна широчина. Нестор Ел Маестро за първи път демонстрира желание да използва фланговете, където бяха Стойчев и Фаетон, а не топката постоянно да се „набутва“ в центъра на терена. Именно чрез пасове зад отбраната към национала на Гваделупа дойдоха второто и третото попадение, на които той бе реализатор и асистент.

Друг е въпросът дали това ще е трайна тенденция в представянето на ЦСКА дори след завръщането на Иван Турицов от контузия, а и дали самият той е способен да изпълнява тези задачи в атака. Той обаче е аут и за съботното гостуване на ЦСКА 1948 и поне в него отново ще играе Стойчев. И феновете се надяват да видят още и по-отработени атаки през фланговете. Нестор Ел Маестро май най-после ще започне да ги използва.

Мартин Костадинов, Тема:Спорт