„До края на сезона феновете ще трябва докрай да изпием горчивата чаша, заради несъстоятелността на някои бивши вече ръководители на ЦСКА“. Този пост публикува на 1 май лидерът на Сектор Г Иван Велчев веднага след второто поражение от Ботев Пд в полуфиналите за Купата на България и отпадането на „армейците“ от турнира, което означаваше нов нулев сезон без трофей за тима.

Три седмици по-късно на Кюстендилеца му се наложи да препубликува мнението си след загубата 0:1 насред София от Черно море, която капарира сребърните медали за „моряците“ на Илиан Илиев и прати ЦСКА на чистилището на евробаража за Лигата на конференциите. В петък вечер един от основните тартори на Северната трибуна трябваше да усмирява и да прибира своите другари в Сектор Г на Националния стадион, включително и с шамари, след грозното хулиганско нахлуване на терена и опита за линч на футболистите на Стамен Белчев и най-вече за прекратяване на мача.

Грозно, но не и неочаквано, особено на фона краха на „червените“ при това срещу възможно най-недолюбвания съперник след Левски. На хората им дойде до главата, показа с жест Иван Велчев на един от полицаите, явно подчертавайки, че е нямало как да спре щурма на „армейския“ гняв.

Просто в тази 88-а минута горчивата чаша преля… Точно 8 години след онази магична нощ, когато ЦСКА вдигна от В група Купата на България пред препълнения „Васил Левски“. Онзи трофей обаче по-скоро отвори „кутията на Пандора“ за Червена България, слагайки началото на „армейския“ разкол, родил ФК ЦСКА 1948, термина „ребрандиране“, изливането на 8 милиона лева „в канала“ за клубната емблема, а в последните няколко лета трансформирал се в „играйкане“.

свързани статии

Изключваме миналия сезон, в който Саша Илич доближи тима на една дузпа от титлата, но той бе плод на една друга Вартоломеева нощ от ултрасите, които дни след загубения финал за Купата от Левски през май 2022-а устроиха минометна атака с банани, клони и предмети за „любимците“ си на „Армията“. Е, в петък вечер протестната реакция на Сектор Г се материализира в щурм към игралното поле, при който излишна бе агресията към една от камерите и телевизионната техника плюс хвърлените метални решетки и камъни по полицаите.

Останалото сме го виждали през пролетта на 2010 г. на стадион „Локомотив“ в Мездра, когато „армейската“ агитка пак нахлу на терена и подгони своите към съблекалните при 1:0 за Локо, а впоследствие двубоят бе прекратен и ЦСКА получи служебна загуба с 0:4. Онази вечер обаче разумът надделя, колкото и оксиморонно да звучи, и срещата се доигра, а аплодисментите от централната трибуна към ултрасите сякаш показа, че редовите фенове по-скоро подкрепят деянието на фракциите, отколкото да го осъждат. Същият знак дойде и от самия клуб, от който с половин уста порицаха хулиганското нахлуване, но най-вече гледаха да се извинят за срамната провалена кампания.

Горчивата чаша бе изпита до дъно от феновете, но и от изпълнителните директори Стоян Орманджиев и Филип Филипов, като първият почти бе награбен от разярената тълпа и трябваше да бъде спасяван от охраната и по-старите тартори на агитката, а вторият прекара половин час в „обяснителен режим“ пред феновете отвън. Но нали казват, че победителите се каляват в тежките битки… Сега ЦСКА се нуждае именно от победители.

 

Владимир Иванов, „Мач Телеграф“