ЦСКА спечели резонно срещу Хебър, но дилемата в този случай не беше победата, а играта. За проницателните предварително е ясно, че клубът от Пазарджик е един от сигурните изпадащи от елитния ни футбол и бе интересно как червените ще изглеждат срещу този непретенциозен съперник, който вече започна да реди загубите.

Домакините докараха очаквано мача до класически резултат, но за втори пореден път допуснаха елементарен гол, нелогичен към развитието на събитията на терена. И този малък рецидив вече безпокои осезателно, защото не е сериозно отбор с претенции и амбиции да допуска толкова евтини голове. И полученият резултат 3:1 звучи доста по-различно от 4:0 или 5:0.

Към показаното от ЦСКА може да има много основателни претенции, но те все пак се покриват от пълното превъзходство във всеки един статистически компонент. Все пак домакините изпълниха 10 корнера и отправиха 19 удара към вратата на гостите. Но цифрите не отразяват достатъчно добре слабото понижение спрямо достигнато в първото полувреме в Разград като динамика и креативност. И пак повтарям, че Хебър няма как да е мерило и по-големите очаквания трябва да бъдат отправени към следващите двубои със Спартак Варна, ЦСКА 1948 и Славия. Следващите трима съперници са един клас по-високо поставени от Хебър и ще е много занимателно как ЦСКА ще изглежда срещу тях.

Няма как в началото на сезона да не се акцентира и върху темата за селекцията. Георги Чорбаджийски направи втори добър мач с червената фланелка, но това не може да заличи впечатлението, че селекционното звено в клуба пак не си върши добре работата. Очакваните нови попълнения закъсняват, а това в скоро време ще се окаже с фатални последици. Спекулира се с различни имена, но новите все така ги няма на терена, а старите се вижда, че не са достатъчно квалитетни, за да вдигнат рязко нивото на отбора.

При липсата на достатъчно материал за сериозен футболен анализ, акцентът може да бъде поставен върху празните трибуни. За пореден път се вижда, че членът в правилника с наказанието да се играе на пусти трибуни е в пълно несъответствие с интересите на футбола у нас. Нелогично, да не напиша и нещо по-силно, е зрителите да бъдат лишавани от правото да ходят на стадиона. Вината е персонална и няма как няколко хиляди да бъдат наказани за деянията на под един процент провинили се.

Вторият акцент вече касае присъдружно и Левски. В тази част от годината феновете на ЦСКА и Левски, а и цялата футболна общественост, са свикнали да чакат европейските мачове. И някак на фона на добрите резултати на четирите ни участници в турнирите, отсъствието на синьото и червеното не стои естествено. Що се отнася до Левски, те за разлика от вечния си съперник, започнаха ударно първенството с 10 вкарани гола, към само един допуснат. Настроението в синьо с право е приповдигнато и това се вижда в пълния стадион в „Подуяне“. Но е доказано, че нещата много бързо могат да се обърнат в съвсем различна посока.

Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"