Легендарният треньор и шампион на България с ЦСКА, Левски и Етър Георги Василев коментира пред „Тема Спорт“ назначението на Александър Томаш начело на армейците.

Г-н Василев, правилно ли бе решението на ЦСКА да назначи Александър Томаш за наследник на Томислав Стипич?

– Категорично. По ред причини. Първо, защото ЦСКА е в много лошо състояние и един от най-сериозните виновници за него беше именно предишният старши треньор. Второ, в българското първенство има няколко и млади, но и вече узрели бивши футболисти, които израснаха и показаха с резултатите си, че вече имат достатъчно качества и заслужават повече доверие от големите клубове. И техен предводител е точно Томаш. Трето, той е човек, свързан дълбоко с ЦСКА. Бил е футболист на тима, познава добре обстановката и е наясно с всичко, заобикалящо клуба. Така че последното нещо, за което можем да говорим при него, е време за адаптация. Но за мен най-важното от всичко е, че за годините, откакто стана треньор, успя да извлече позитиви и да надгради във всеки от отборите си. Да, сега му предстои най-голямото предизвикателство в кариерата, но отново подчертавам, че той много добре знае с какво се захваща. Спокоен съм.

Ситуацията обаче е изключително трудна. От една страна, са лошите резултати, а от друга – тежката апатия, налегнала съблекалнята. Ще се справи ли Томаш в тази обстановка?

– Както вече коментирахме, Томаш натрупа голям опит, има достатъчно самочувствие, модерни, но и реалистични виждания за футбола ни. Направило ми е впечатление и че умее търпеливо, настойчиво да преследва това, което смята за правилно. В ЦСКА винаги е трудно, но, от друга страна, котата е много ниска, че да се притеснява толкова сериозно. Оттук нататък всеки позитивен резултат ще му носи доверие и подкрепа и може да му даде криле първо да си стъпи здраво на краката, а после и да полети.

В Спартак обаче се чувстват предадени. Имат ли право?

– Футболният треньор е професионалист и подобно решение е свързано изцяло с неговите идеи за развитие. С последните резултати Томаш нямаше как да не се превърне в любимец на феновете на Спартак. Нормално е както на тях, така и на ръководството на клуба да не им е приятно, защото те са разчитали на този човек, видели са надежда в него. Но всички знаем, че това беше голямото желание на Томаш отдавна и дано във Варна разберат това и да направят по-лека ситуацията за него.

През далечната 1996 година вие сте първият, който дава път на Томаш в мъжкия футбол. Какви са спомените ви от него тогава?

– Това, което си спомням от онази ситуация, е, че беше сходна с настоящата на Томаш. Когато дойдох в отбора на полусезона, той се намираше на девета позиция в класирането. Но успяхме да стабилизираме нещата и през следващата година (б.а. – сезон 1996/97) спечелихме дубъл. А иначе самият Сашо беше от най-малките тогава и не ми е направил толкова голямо впечатление, че да си спомням нещо от онзи период. По-скоро после като опитен футболист и треньор даде поводи да се говори за него.

Освен бивш треньор сте и съгражданин на Томаш. В какви отношения сте и търсил ли ви е за съвети?

– Не, в разговорите ни не са присъствали футболни ангажименти. Иначе сме в отлични отношения и с него, и с баща му. Гледали сме мачове заедно, разсъждавали сме, но не съм му давал конкретни напътствия.

Бащата на Томаш и останалите в семейството му също ли са цесекари?

– Убеден съм, че да. Защото той е толкова привързан към сина си и неговата страст, че не вярвам да подкрепя друг отбор.