Изминалото вечно дерби за разлика от доста други в последните години ни предложи здрав и интригуващ двубой, който завърши по най-логичния начин. Все пак се срещнаха вторият и 14-ият в класирането, които влязоха в мача с 15 точки разлика помежду им. Много критики се стовариха връз главата на треньора Томаш в последните дни, някои от които са прекалено крайни и контрапродуктивни. Той не е магьосник, макар че за момент си повярва, че е. Но апели за оставка са твърде радикални и изобщо не са на място в момента.

Единственият начин за Томаш да се опълчи при тази ситуация, в която Левски е в подем, а неговите състав и стил са много далеч от избистряне, беше да заложи на тези бързи преходи от защита в атака. И видяхме, че те проработиха в първите епизоди от мача, когато съперникът беше стъписан. Подобни скоростни атаки досега не се отдаваха на ЦСКА при Томаш, но сега се получиха. И първото полувреме беше много равностойно, Левски не успя да развие онази игра, която показа в края на двубоя. Именно чрез прословутата транзиция ЦСКА стигна до няколко положения, които обаче не успя да реализира.

И тук отново пролича много лошото физическо състояние на отбора, което позволи на сините да натикат тима в собственото му поле в края и най-логичното се случи след толкова високи топки в пеналта, след които ЦСКА не успяваше да изнесе топката.

Това, което се вижда в стила на армейците, е, че не достигат достатъчно топки до атакуващите футболисти. Тримата нападатели стояха изолирани през първата част, макар че отдясно се получиха няколко добри атаки, но липсваше завършващият удар. Там предстои много работа за Томаш и щаба му, защото изобщо не се използва скоростта на футболисти като Исека и Коялипу. Липсват пасовете в свободни пространства. Това се случи само веднъж в края на първото полувреме и Исека излезе сам срещу вратаря. Тогава имаше 100-процентова дузпа, която незнайно защо Драгомир Драганов не отсъди.

свързани статии

Фланговете също продължават да не работят, макар и да имаше някои добри сигнали отдясно. Най-голямото разочарование е уж най-скъпият като стойност в състава Бютучи, който е абсолютен длъжник след идването си в ЦСКА, дори и като свободен агент. Много повече се очаква и от Пинто. И оправданията за нужно време за аклиматизация не вървят. От една дузина, взети през лятото, само двама-трима засега си заслужават парите, вниманието и привличането в ЦСКА. Няма обяснение как Бютучи вече над един месец не успява да влезе във форма, след като минава за много качествен футболист, а Лиъм Купър след два мача вече играе много стабилно. Това бавно „аклиматизиране“ сякаш подсказва, че и този път май селекцията куца. Крайно време е довелите тези играчи да поемат отговорност за тях.

Добра оценка заслужават Делова и Купър, както и като цяло защитата, която се справи с мощта на Левски. Проблемът обаче дойде от Кареасо и Ето’о. Те не се справиха с изнасянето при високата преса на сините. Двамата имат паразитни движения и решения, които не отиват на качествени футболисти. Ето’о прекалено си повярва и тръгна да лъже по двама-трима футболисти наведнъж, довело до куп загубени притежания.

А най-голямата ахилесова пета в представянето на ЦСКА е вкарването на гол. Не може да се продължава така! Излизане от кризата може да стане само с победи. А те няма как да дойдат без попадения. ЦСКА дори се нуждае от по няколко успеха с по два-три гола, за да натрупа някакво самочувствие. Как обаче ще се случи това – да му мисли Томаш.

Материал на Тодор Шабански

* заглавието е на Gol.bg