Томаш вече влезе в храма на обречените

Представянето на ЦСКА в първенството лъкатуши в непостоянна проекция и бързият прогрес се превърна в голяма химера. Неоправданите очаквания, че Александър Томаш ще промени играта с прословутата магическа пръчка пък се оказаха огромна илюзия и в известна степен балон пълен с хелий. След идването му той се наду, но само с празни приказки и обещания. На практика се оказа, че възможностите на Томаш да прекъсне кризата в резултатите са силно ограничени. И вече близо 100 дни гледаме почти същата като при Стипич игра с почти същите резултати, но с много по-скъпи футболисти. И ако има нещо сигурно и константно е, че тази тенденция няма да бъде прекъсната поне до зимата, а най-вероятно и след нея, ако Томаш запази позицията.

Когато 46-годишният специалист пристигаше символно, на „Армията“ се пренебрегнаха основни постулати във футбола. Напълно нормално, защото не бе редно върху новия треньор веднага да се посипят съответните съмнения в неговата квалификация. По естествени причини беше пренебрегнато и очевидното обстоятелство, че той няма зад гърба си опита и успехите, които бяха задължителни точно в този момент за ЦСКА. С просто око се виждаше, че Томаш не притежава репутацията на треньор за най-успешния български клуб. А никой не може да оспори факта, че ситуацията при червените е комплицирана с многобройни проблеми, които я правят максимално сложна. На всичкото отгоре треньорът не се обгради и с необходимите за целта съветници, а по инерция се довери на познатия си антураж, който си няма хал хабер какво представлява актуалният ЦСКА.

Самото решение да бъде прекратен договорът на Томаш със Спартак Варна бе уязвимо, защото на „Копитото“ той бе осъществил свой успешен режим и нещата му се развиваха повече от отлично. А за страхотната му работа там говори и фактът, че Спартак спечели и без него доста повече точки, отколкото ЦСКА вече с него. Това също е показателно къде е било правилното място за Томаш поне през тази футболна кампания!

Но доказано некомпетентните фактори в ЦСКА, които вече бяха сътворили гафа със Стипич, практически извършиха и втора авантюра, напълно съпоставима с първата. Което показва степента на тяхната експертиза, която е трагична. След грешката със Стипич, ЦСКА имаше само един правилен ход и той се наричаше Стойчо Младенов. Хубаво е да съществуват десетки възможности за нов треньор, но в последните 10-15 години за Левски и ЦСКА опциите са сведени до една – Стойчо и Мъри. Не го пиша със злорадство както може да прозвучи, а като абсолютна величина. Всички опити двамата да бъдат конкурирани с всякакви теми на познатата вариация се оказаха пълен провал.

Томаш е същият експеримент, какъвто бяха Еди Йорданеску, Нестор Ел Маестро или Бруно Акрапович. Поставям над чертата само Саша Илич, защото неговите резултати бяха шокиращо добри. Но и той си мина по реда или под ножа. Ако не се случи някакво чудо, а такова все по-трудно се вижда на хоризонта, самите резултати и мястото в класирането ще посочат на великотърновеца вратата. Томаш вече влезе в храма на обречените, въпрос на време е да бъде заменен с друг и с просто око се вижда, че се правят умни сондажи за завръщането на Стойчо. И единствената въпросителна е кога феновете ще си променят твърдата позиция, но пък няма как да не си дадат сметка, че вариантите са само недолюбваният „сребролюбец“ или малко по-обичаният Любо. Но с първия избират успеха, а с втория не е много ясно какво ще последва.

Другата опция е със сериозно чуждестранно име, но и тя е съмнителна. Мачът с Крумовград е много показателен за безнадеждността на положението. Вместо заслужена и безпроблемна победа – равенство, което засилва отчаянието. А присъдата за такива случки е несъстоятелност. Добрият отбор печели такива срещи с лекота при подобен развой на събитията на терена. Добрите футболисти никога не допускат такива обрати. А онова за тренировките, за колектива, за вярата, надеждата и любовта са приказки за лека нощ и сладки сънища. Томаш е цар на тези работи, но те хващат дикиш в Банско, Верея, Етър и другите му предишни отбори. А като го е много срам, пък да вземе да се прибере вкъщи и да си поеме отговорността с оставка. Така или иначе тя вече е написана.

Материал на Жаклин Михайлов