Най-големият проблем на ЦСКА се казва... Томаш!

Осмият в класирането ЦСКА завърши наравно с деветия ЦСКА 1948 и като проста логика в това няма изненадващо. ЦСКА е с 26 точки, а ЦСКА 1948 с 21. Има дори един критерий, по който гостите дори превъзхождат домакините – те са с 6 загуби, а съперниците им със 7. Това показва безстрастната статистика, но все пак поредната издънка на ЦСКА не може да се вкара в простата логика или дори в безстрастната статистика. Най-успешният клуб на България за всички времена отново се издъни жестоко и отвори преди паузата огромна пропаст между себе си и първите четири отбора в класирането. И през пролетта голямата цел на ЦСКА в първенството ще е преследването на петото място! Дано се намерят достойни аргументи за противното, но смятам, че това е историческото дъно на четирите славни букви в цялата им 76 годишна история!

Оценката за самия мач е, че ЦСКА категорично и безусловно надигра противника си. Доказват го безбройните положения пред вратата на гостите и дори бройката на корнерите, която за втори пореден път бе 16. До дузпата за ЦСКА 1948, червените екипи изцяло владееха положението на терена и трябваше да водят поне с 2:0. Удариха две греди, на няколко пъти топката по чудо не влезе в мрежата. Но във футбола се броят головете, а играта само се оценява при това субективно. И за съжаление на Сашо Томаш, ЦСКА не е Верея и в този клуб се броят само победите. При това не какви да е победи, а убедителните. В ЦСКА никога нещата не са били оставяне на случайността. В този клуб успехите са се ковали по всички възможни начини. И така се случи в последния мач за сезона, че ЦСКА губеше с 0:2 до почивката, а можеше да стане и 0:3, ако бе отиграно правилно положение при което белите фланелки бяха 3 към 1 спрямо червените.

През второто полувреме също се тръгна с нова чиста ситуация за гостите. И дори изравнителният гол падна чак в края на мача, а можеше и да не се стигне до него и тогава настроението щеше да е още по-лошо. Лаконично изразено – нещо в ЦСКА е дълбоко сгрешено и объркано. Позицията на треньора, че не се вкарват положенията, е силно уязвима, защото на добрите отбори им се случват лоши дни да не бележат, но си пазят добре вратата и не получават. Във футбола без добра защита не можеш да разчиташ на успех. През цялата есен нито първият, нито втория треньор на ЦСКА е се постараха да решат проблемите в отбраната. Дори при Томаш те се задълбочиха, защото практически неговата основна четворка в ариергарда се пробива във всеки мач. Добруджа, Хебър и Ботев Враца са последните отбори, които не са се разписвали срещу ЦСКА и това говори показателно.

Със сигурност Александър Томаш е човекът, който го боли най-много за ЦСКА в тази неблагоприятна ситуация. Той е лично заинтересован, защото птиченцето му е кацнало на рамото и ако отлети, го чакат нови приключения в дълбоката провинция. Вероятно Томаш прави каквото може и дава най-доброто от себе си. Но на мястото на началниците му в клуба и особено, ако съм собственик, ще го уволня на секундата за думите, че ЦСКА догодина ще е шампион. Дори ако му купят Мбапе, Мусиала, Вирц и който още поиска от актуалните световни звезди, той няма да направи ЦСКА шампион не догодина, а никога. Ще си позволя като по-възрастен от него да му напиша, че човек, който поема ангажименти, които не може да изпълни, е въздухар. А в ЦСКА да се замислят дали могат да позволят на въздух под налягане да им води отбора!

Материал на Жаклин Михайлов