Бразилският полузащитник Жуниос Мораес е специално име за всички, които обичат ЦСКА и макар да игра само един сезон на стадион "Българска армия“ (2011/2012 г), остави незабравима диря – вкара 16 гола за първенство и стана най-добрият футболист в тогавашната "А“ група. През лятото на 2012 г. е трансфериран в Металург (Донецк), след което прави бляскава кариера в украинските грандове Динамо (Киев) и Шахтьор (Донецк). Получава украинско гражданство и играе за националния отбор на втората си родина.

12 години след раздялата с армейците, Жуниор съвсем не е забравил емоцията, с която празнуваше головете си пред Сектор Г. Именно любовта към магията ЦСКА го доведе в София преди броени дни – по случай края на активната си кариера Мораес реши да посети по един двубой на клубовете на сърцето си. И неслучайно първа спирка бе ЦСКА.

свързани статии

"Отворих вратата, видях всички тези червени фланелки и целият настръхнах. Много емоции бушуват в мен сега“, призна Жуниор в специално интервю за клубните канали на ЦСКА.

Той посети "червената съблекалня" на ст. "Васил Левски“ преди последния шампионатен мач на тима и веднага си "избра“ екип. "Коялипу? Днес той ще вкара! Сигурен съм“, отсече Жуниор, а прогнозата му се сбъдна малко по-късно на терена, когато Годуин отбелязва 14-тия си гол от началото на сезона в Първа лига.

Мораес доведе в България сина си Лукас, който още не е бил роден по времето, когато баща му носи червената фланелка. Нападателят среща и познато лице – бай Добри, с когото пазят скъпи спомени. Следват топли прегръдки, снимки и пак – много емоции.

"Играх за кратко в ЦСКА, но всяка минута тук бе специална. Най-вече заради връзката с феновете. И до днес с тях ме свързват силни чувства. Давах всичко от себе си на терена за тях, влагах цялото си сърце. Те го почувстваха и оцениха. Още в първия мач ми направи огромно впечатление колко силно обичат клуба и как го подкрепят. Останах добър приятел и с доста от футболистите от онзи период – Тошко Янчев, Бандаловски, Нелсон, Мболи, Зику, Платини. Бяхме наистина добър отбор“, спомня си Жуниор.

И отново се връща към феновете: "Мога да сравня агитката на ЦСКА само с тази на Коринтианс. Тези хора буквално живеят с клуба си всеки ден. Помня, че при всеки гол тичах като луд до трибуната да ги поздравя. Беше невероятно“.

свързани статии

Мисълта за страхотните мигове на „Българска армия“ никога не го е напускала. „Постоянно се връщам към онези моменти. Много пъти през годините съм искал да се върна тук. Но кариерата ми се разви по друг начин – отидох в Украйна, където играх за най-силните отбори: Металург, Динамо, Шахтьор… После започна войната и всичко, което се случи, ми се отрази много зле емоционално. Прибрах се в Бразилия, но вече не ми беше до футбол. Постоянно мисля за хората, които всеки ден умират и се опитвам да ги подкрепям. В крайна сметка реших да сложа край на кариерата ми. Но ако трябва да кажа къде бих се върнал да играя отново, това ще е ЦСКА. Със сигурност обичам много и Шахтьор, с който направих страхотна кариера, както и Сантос – клубът на моя баща, на брат ми и на мен самия. Но чувството, което изпитвам тук, в тази съблекалня, наистина е неповторимо“.

Макар и от разстояние, Мораес винаги е подкрепял червените. „Следях всички първенства оттогава. Много ми се искаше да свалим Лудогорец от върха, на няколко пъти бяхме близо и съм сигурен, че ще се случи. Но преди всичко искам да поздравя чрез вас всички фенове на ЦСКА и да им благодаря за всичко, което ми дадоха. Нека бъдем едно цяло още дълги години и да празнуваме заедно бъдещите победи и шампионски титли. Само ЦСКА!“.

Снимка: БГНЕС