Език мой, враг мой е казал мъдрият български народ и има хора, които е по-добре да не си отварят устата. Така първото поне за мен телевизионно интервю на Михаил Александров, един от многото директори в Борисовата градина, затвърди впечатлението, че в ЦСКА днес на мода са групата „Г-н Ще“, които стават и лягат с обещания за светло бъдеще,  но няма никакъв шанс то да дойде при тяхното присъствие. То горкото хич не се вижда в скоро време, точно заради тяхната въпиюща некомпетентност. Май не я вижда само митичният собственик на червения клуб, който им подари милиони левове за да се учат и забавляват на негов гръб как се прави уж успешен проект.

Само като се похвали някой бивш футболист, че се е изучил в школите на ФИФА и УЕФА и са му издали за краткосрочния курс диплома, ти става ясно с какво ново явление си имаш работа. Но не е луд този който яде баницата, а онзи който му я дава. А най-парадоксалното е, че феновете на ЦСКА, които са известни с усета си към некадърници, още им вярват.

Преди няколко години малко преди скандала между Гришата и Стойчо, публикувах в „Тема спорт“ анализ, който призоваваше за смяна на чипа. След напускането на Гриша Ганчев през миналата година основополагащият компютърен елемент категорично бе сменен, но с един от онези дефектиралите, които ги махат като вреден боклук от поточната линия. Чипът от Ловеч бе заместен с нещо далеч по-непроизводително, но много устато. Олицетворяват го директорите Филип Филипов и Михаил Александров, както и треньорът Александър Томаш.

свързани статии

При тримата теорията изглежда възхитително, но практиката много силно им куца. И то се вижда с просто око, не е необходимо да се разкарваш до Швейцария, за да вземеш диплома за спортен мениджмънт. С просто око се вижда и пълната дилетантщина в управлението на най-важната компонента – селекционния процес. Сигурен съм, че доказан специалист като Методи Томанов се е видял в небрано лозе с тези момченца, за които футболът започва от тях и знаят всичко. А пристигането на нови полеви играчи в ЦСКА продължава да се бави, като за сметка на това се създават прецедент след прецедент. Които обаче кой знае защо не предизвикват реакция в досега взискателната червена общност. Иначе отдавна да са скочили за преминаването на Коялипу в Ланс и оставането на Бютучи в София заради някакви заплахи. Това са смешни и нелепи неща за клуб като ЦСКА. За какви три трансферни прозореца говорят, като единственият футболист с когото уцелиха, вероятно и случайно, си тръгна, защото имал такава клауза в договора. По този ли начин се гради отбор, който рано или късно ще стане шампион, а според Александър Томаш още догодина.

Иначе са много силни по обясненията как никой не е искал да подпише с ЦСКА, защото в нета се въртял клипът с нахлулите фенове по време на баража. Нахлуха, защото им дойде до гушата, не че е редно! И същото ще се случи, ако продължават да ги заблуждават. Дори фактът, че ЦСКА игра срещу резервите на Шахтьор е показателен за отношение. Ако наистина си най-големият клуб в България как се съгласяваш да играеш второстепенна роля за сметка на Лудогорец. И стига с тези тренировки на Бербатов, в които той учи нападателите да вкарват голове като него. Изтри се тази плоча още във Верея!

Номерата им засега минават, но се пита при подобна пролет, каквато бе есента, докъде ще продължи лимитът на търпение. Ясно е едно, тези момчета с тяхното непрекъснато „ще стане някога“, трудно ще се променят и дали си заслужава изобщо да бъдат чакани.

 

Материал на Жаклин Михайлов

* заглавието е на Gol.bg

Снимка: БГНЕС