Стартът на ЦСКА бе най-очакваното събитие при подновяването на първенството и се превърна в най-голямото разочарование за „червените“ фенове. Дори и с трите нови попълнения играта на „армейците“ бе безобразна без изработено нито едно чисто голово положение.

Единственото по-лошо от креативността на „червените“ бе апатичното им отношение. Цъкането на безсмислени пасове в края на мача кънтеше като часовник, отброяващ последните часове на това треньорски ръководство. Абсурдна бе гледката как в последните 3-4 минути в наказателното поле се отброяваха едва двама-трима „червени“ защитници между десетима „бели“.

свързани статии

ЦСКА нямаше никакъв план, докато резултатът бе 0:0, нямаше план и когато изоставаше. Отборът изглеждаше като аморфна маса, безидеен до абсолют и като случаен минувач през терена в „Овча купел“.

Шокиращото поведение продължи със спортно-техническите фактори – обяснението на Томаш и усещането за липсата на вина въпреки декларираното самобичуване. Нарцисизъм, вяра в правилния път на развитие и отказ да промени каквото й да е въпреки очевидната липса на качества в играта на отбора. Това бе подтекстът в думите и езика на тялото на Томаш.

Четвъртият план на спортно-техническият и морален упадък бе сцената, в която помощник-треньорът Косьо Мирчев опитваше да вкара отклонилия се от стадото Кареасо към оратора Иван Велчев. А от жестовете му все едно кънтеше на абдикация: ние няма как да се оправим с вас, но Кюстендилеца ще ви оправи.

свързани статии

Тези 90 минути, а и онези няколко след края на мача показаха, че пропастта между направеното от новите собственици на клуба от една страна и на спортно-техническото ръководство и отбора от друга става все по-огромна. Дотолкова, че има опасност да погълне всички тези „червени“ фенове, които с облекчение посрещнаха оттеглянето на предишното феодално управление.

В момента инфрастуктурните проекти на новите собственици летят по средноевропейска магистрала, а отборът се тътрузи по анадолска пътека. Клубът изчисти всичко провинцилно и упадъчно от предишното управление, внесе визия, усещане за дългосрочен план и надежда за връщане на някогашното величие.

Очевидно е и напрежението, което има между Томаш и скаутския отдел Мето Томанов – Ради Здравков. Очевидно старите „армейски“ кадри, работили също така в ЦСКА 1948 и Лудогорец, не са доволни от периферния си статут. Повече от сигурно е обаче, че и да получат полагащата им се на книга власт, отборът няма да включи на друг режим и големите усилия на собствениците ще намират материализиране само в другите направления. 

"Мач Телеграф"