Избухлив нрав, проблеми с дисциплината, бунтар и дори неблагодарник. Това са епитетите, които ще намерите в интернет, ако се поразровите за най-новото бразилско попълнение на ЦСКА. Давид Пастор е роден на 20 февруари 2000 г. в Сао Пауло и прекарва последните 2 сезона като твърд титуляр в елита на Португалия с екипа на вече изпадналия Фарензе. Записва 62 мача на най-високо ниво на Иберийския полуостров, както и 34 срещи във втория ешелон. Въпреки че типично за бразилски бек има подчертан афинитет към включванията в атака и центриранията, той признава, че престоят на Стария континент го е принудил да подобри играта си и в дефанзивен план. Притежава доста добра бързина и е много енергичен. Но всичко по реда си…

свързани статии

Пастор започва кариерата си в школата на скромния Елоспорт в Сао Пауло, след което се мести на юг в Лондрина, щата Парана. Именно там се ражда прякорът му. Един ден влиза в съблекалнята със слушалките, слушайки религиозна музика, и колегите му казват: „Ето го пастора (в превод – духовния водач)”. В Лондрина дебютира в мъжкия футбол през 2020 г. с 4 мача в Серия С (група В) и още три участия в регионалния шампионат Паранаензе. Преди да тръгне за Европа, става част от историческото участие на Феровиария в Кампеонато Паулиста, където през 2021 г. тимът мери сили със съперници от ранга на Палмейрас, Коринтианс, Брагантино, Сао Пауло и др.

Първият му клуб на Стария континент е Лейшоеш, а Пастор се сблъсква с обичайните трудности на всеки млад играч, заминаващ да си търси късмета далеч от дома. „Бях на летището и тъкмо трябваше да се кача на самолета за Португалия, когато Гуто Перейра ми се обади с оферта от Сеара. Вече държах билета си в ръка… Представете си психологическия натиск, но идването в Европа беше възможност, която можеше да не се осъществи никога. Пристигнах в Матозиньош (града на Лейшоеш), беше ледено студено и имах 50 евро в джоба си (смее се). Това беше първият ми път извън Бразилия. Отседнах с трима други колеги и си помислих: „Какво изобщо правя тук?” (смее се).

свързани статии

В Лейшоеш вече имаше двама други бекове и изобщо не знаех, че ще трябва да минавам проби. Обадих се на моя агент и казах, че искам да се махам. Какво да правя тук? За щастие обаче двама души ми помогнаха. Вратарят Игор Стефанович ми стана като баща, както и Лео Болгадо. По време на подготовката един от конкурентите се контузи и пред мен се откри страхотна възможност. Мисля, че веднага публиката ме хареса. Треньорът обаче ми обясни, че трябва да се адаптирам, защото съм прекалено атакуващ бек. Прати ме за няколко мача с младежкия отбор до 23 г., след което се върнах обратно и повече не погледнах назад. Изневиделица се появи оферта от Портимонензе! Представяте ли си… Бях в бразилската Серия D и още на следващата година вече ме искаха в елита на Португалия. Ясно ви е как биеше сърцето ми”, разказва Пастор, който в интервю през 2024 г. си поставя прекалено амбициозни цели. Едната е да бъде част от бразилския или дори португалския национален отбор, а другата да играе в Шампионската лига.

„Искам да стигна върха и да бъда признат за един от най-добрите бекове в света”, казва той. Явно самочувствие не му липсва!

Материал на Никола Стефанов, в-к Тема спорт